Feed on
Posts
Comments

През последните десет години неведнъж и по различни поводи се изтъква фактът, че общото качество на българските вина се повишава. Дискутират се теми свързани със стила, тероара и възможността от България да излизат „велики” вина. В цялата тази полезна и приятна за ухото на българския ценител шумотевица по-ароматните сортове като траминер и мискет например остават на заден план. Това разбира се е обяснимо, защото никой не очаква чудеса от тези сортове, но това само по себе си не е причина към тях да се подхожда с пренебрежение. Освен това съществува и една нагласа, че това са предимно „женски” вина – леки, цветисти и някак не особено сериозни. Това не е много справедливо както по отношение на вината, така и по отношение на жените.

Continue Reading »

Вчера (11.05.2010)  по CNN с нескрито любопитство гледах един репортаж, озаглавен “Да сътвориш Напа в Македония”. Ето и линк към него за по-любопитните. Приятен репортаж, направен вероятно в най-модерната македонска изба и който като цяло представя в отлична светлина амбициите на Македония в света на виното. В него има обичайните неща: разходка из избата, древна история, модерни инвестиции и най-важното – силен акцент върху местния сорт Вранец. Добре организиран PR, ще кажат някои читатели и вероятно ще са прави.

Цялата статия можете да намерите в сайта на DiVino.

Пак се вглеждаме в себе си, но надявам се този път вглеждането да е критично. Така, наред със слабостите, може да се открие потенциалът на българското мерло, който смятам, че е голям.  Не трябва обаче да забравяме, че всяко хубаво нещо върви с цената си.  Повече за всичко това може да се прочете в поредния дегустационен репортаж на DiVino.

Най-големият производител на бъчви от френски дъб в света – Seguin Moreau, вчера откри кампанията “Winemakers for good wood” (преводът би трябвало да бъде нещо като “Технолози в подкрепа на хубавото дърво”), която има за цел да покаже, че изборът на подходящи бъчви е един от най-важните компоненти във виноделието. Кампанията ще включи водещи технолози от Калифорния, които на Интернет страницата на компанията ще споделят опита си в използването на различни видове бъчви. Идеята е интересна, защото благодарение на кампанията се създава форум, който ще накара водещите технолози на едни от най-модерните изби в света да обменят опит и да споделят интересни детайли от своята практика. Тъй като кампанията е открита от този опит би могъл да се възползва всеки. В един по-добър свят си представям българските технолози, които обменят идеи на страниците на DiVino.  Освен на страницата на Seguin Moreau, кампанията тръгва и във Фейсбук. За обикновения читател вероятно ще е полезно да надникне в Seguin Moreau и буквално в рамките на 15 минути да види как се правят бъчвите, където после отлежава виното. Няколкото клипа, качени в YouTube определено си заслужават отделеното време, макар че няма как да предадат напълно магията на бъчварството. Изкушавам се да споделя първото си впечатление от момента, когато се озовах в голямата зала на Seguin Moreau. Мястото приличаше на ада – черни дяволи размахваха огромни чукове, от трясъка им земята се тресеше, а от разтворените бъчви бълваше огън и дим. Пожелавам на всеки да отиде на подобно място (нямам предвид Ада), за да види през какво минава дъбът преди да се ожени за виното. До тогава ще трябва да се задоволите с YouTube.

Така е озаглавил текста си Пламен Димитров по  повод Винария 2010. В него има интересни наблюдения, поднесени в негов си стил.

Пламен е чешит. Занимава се с вино отдавна и има какво да каже. От години води предаване за виното по програма „Христо Ботев“. Организирал е и фестивал „Култура на виното“. Около него винаги се моткат всякакви хора: журналисти, поети, литератори,  карикатуристи… изобщо фактори от вскякакъв тип както разбира се и обикновени пияници.  Наскоро Пламен си направи сайт и вече ще имаме възможност да го следим по-изкъсо.  Може пък някой ден да напише и книга. Кой знае?

Виното. Като изкуство. И ежедневно удоволствие. Така пише в раздел “МИСИЯ” на страницата на “Grand Austrian Tasting” (GAT) във Фейсбук. Бях обявил събитието в предишната публикация на блога си и вероятно с това и щеше да си остане, ако на път за вкъщи след дегустацията не бях видял няколко чайки над Министерски съвет. И преди съм ги виждал, но понеже все пак си остават рядкост за тези географски ширини, те отново ме изненадаха и предизвикаха в леко замъгленото ми от австрийското вино съзнание една асоциация. Асоциация за хора, които като чайките в София, ги има, но не се срещат често. Continue Reading »

GRAND AUSTRIAN TASTING 2010

Ам чи то? От кога и к’во вино праят в Австрия?

Горният въпрос беше повдигнат преди не повече от година по време на дегустация на български вина. Смущаващ е не самият въпрос, а човекът, който го зададе – български технолог, който прави български вина за  голям производител. Няма да уточнявам повече. Събититето следващия петък ще бъде много полезно за всеки, който се съмнява в това дали и какво вино се прави в Австрия. Освен поучително, мисля че ще бъде и приятно.   Препоръчвам!

Всяка година Винарията в Пловдив е събитието, което фокусира случващото се в българския  (и не само) свят на виното. Тази година Винария е от 14 до 17 март и предвид активното участие на страни като Южна Африка и Италия се очаква да бъде интересно. Във връзка с изложението в понеделник започнаха т.нар. национални дегустации, които ще решат какви са качествата на предложените вина. Повече за дегустациите може да се намери тук. Вече съм публикувал становището на Стойчо Стоев, технологът на “Логодаж”и участник в националните дегустаии, по въпроса и затова няма да го коментирам допълнително. Като цяло обаче прави впечатление, че нещата са по-прозрачни от предишни години, което без съмнение е някакъв напредък. Има две неща, които си заслужава да бъдат отбелязани в навечерието на Винария: опитите на държавната администрация да съживи износа ни за Русия (по-добре късно, отколкото никога) и новите амбиции на една важна за българското вино личност. Ето ги едно по едно:

Continue Reading »

От доста време не бях чувал нещо оптимистично за винената индустрия. Тази сутрин обаче ми направиха впечатление някои интересни статистики за Калифорния. Бизнес средата там е очевидно доста гъвкава. Има ръст в добива на грозде миналата година и заявени намерения от страна на производителите да увеличат производството на по-евтини вина от средния клас и така да конкурират евтиния внос. Въпросът е какво правим ние? Повечето ми познати вече открито си признават, че предпочит да купуват чужди вина, които се продават все по-изгодно от големите търговци.

Повече по въпроса – тук.

Първата актуална публикация в новата версия на моя блог за вино се отнася към едно прекрасно събитие. Точно една година след изтеглянето си от „Бакхус“ създателите на списанието отвориха страхотен портал за вино. За мен няма съмнение, че това ще бъде новата най-авторитетна българска медия, посветена на виното в България и по света. Тъй като съм ангажиран в проекта, аз съм пристрастен. Но както ангажиментът, така и пристрастията ми произтичат от убеждението, че това са правилните и най-добре подготвени хора за подобен проект. Пожелавам от сърце успех на колегите си и на целия екип на Емил Коралов.

Older Posts »