Feed on
Posts
Comments

Интервюто е публикувано в бр. 19 на DiVino Magazine

Тази пролет видяхме четвъртото издание на BIWC в София, което беше определено от организаторите като най-успешното до момента. Рекорден брой участници, внимателно подбрано международно жури, добра организация и силен отзвук в публичното пространство – това са част от добрите неща, които се случиха. Особен акцент преди и по време на конкурса беше участието на Джулия Хардинг в състава на журито. Джулия често пъти е представяна в медиите като „дясната ръка“ на Джансис Робинсън. Преди да се подготвя за интервюто с нея се порових доста в Интернет, където този етикет се повтаря до втръсване, във всеки случай достатъчно много пъти, че да започне да ме дразни.  Джулия наистина е асистент на Джансис Робинсън от 2005 г., но освен това тя е филолог и лингвист с диплома от Кеймбридж; редактор, автор и съставител на изключително престижни издания като The Oxford Companion to Wine и  Wine Grapes. Освен това защитава MW за рекордно кратък срок, като придобиването на тази изключително трудна степен е толкова блестящо, че самото то се превръща в събитие, съпътствано с няколко награди за изключителни постижения. Всичко това по никакъв начин не се съдържа в понятието „дясна ръка“.

Continue Reading »

През последните десетина години виното за мен е предмет не само на практически, но и на теоретичен интерес. Като човек, който обича философията и малко несправедливо, я е превърнал в своя професия, интересът към виното неизбежно намери пресечната си точка с Платон първоначално под формата на недоумение. Как е възможно философът, написал „Пирът”, малко по-късно да забрани виното в идеалната държава?

Ще се опитам да покажа как това първоначално недоумение от Платон премина по-късно в удовлетворение. Академичната почтеност изисква от мен да призная, че това се случи благодарение на една статия от Elizabeth Belfiore, озаглавена „Виното и катарзиса на чувствата в Платоновите ‘Закони’”, публикувана през 1986 г. в „The Classical Quarterly”[1]. На нея дължа част от идеите, които ще споделя днес.

Тези

Без никакво съмнение виното е маловажна тема във философията на Платон. Въпреки това маловажното и незначителното са в състояние да покажат важното и значителното, в случая това са две големи теми във философията на Платон и в нашия семинар – темите за образованието и природата на душата.

Тезите, които искам да представя и аргументирам са три:

  1. Идеята на Платон за образованието на стражите в „Държавата” е едностранчива и непълна. Един от индикаторите за това е забраната на виното. Тази идея е развита и съществено преработена в „Закони”.
  2. В „Закони” Платон предлага алтернатива на йерархичния модел на душата в „Държавата”. Душата може да се мисли не само като вертикална йерархия от подчинени на разума части, но и като равновесие, при което рационалната и неразумната страна на душата взаимно се уравновесяват.
  3. Виното е  „малката” тема, но и същевременно фокус, в който се проблематизират посочените току-що въпроси. Тази теза ще се оформи в хода на разглеждане на първите две.

Continue Reading »

Вчера приключиха дегустациите на Винобалканика 2014, като резултатите предстои да се оповестят от организаторите. Радвам се, че вече за четвърта година българските енолози полагат наистина големи усилия, за да привлекат вниманието към балканските сортове. Дано и на собствениците на изби скоро да им светне, че това е дългосрочна стратегическа задача, от която вероятно ще зависи оцеляването на някои от тях. Тогава вероятно ще се сетят и да подкрепят конкурса, който енолозите изнасят изцяло на гърба си, независимо от и сякаш въпреки тези, които би трябвало да са най-заинтересовани. Дано да не е прекалено късно обаче. За сега изглежда, че няма изобщо разбиране по въпроса и почти всичко е оставено на ентусиазма на винарите. И друг път съм повтарял, че на глобалния винен пазар има нужда от специфични и непознати неща. Наскоро бях в Турция и видях колко са напреднали в работата си с местни сортове. В сравнение с това, което се прави там, а също в Македония и Румъния, положението с маркетинга на вина от български сортове у нас е отчайващо. Не мога да кажа нищо добро по въпроса нито за голяма част от собствениците и мениджъри на изби, нито за Камарата.

Както и да е. Тази година вината пак са много екстрактни и танинови (при червените), но като че ли се върви към търсене на по-меки и дружелюбни към небцето вина. Това прави добро впечатление. Няколко мавруда, няколко вранеца и една фетяска негра бяха направо забележителни. При белите имаме по правило не особено изразителни аромати в носа, но за сметка на това по-добра свежест и чистота на вкусовите аромати.

Очаквайте съвсем скоро резултатите и по-обширен материал, посветен на събитието в ДиВино.

Четвъртото издание на международния винен конкурс Винобаланика ще се проведе от 26 до 28 април 2014 във Велико Търново. Конкурсът се организира от Съюза на енолозите в България и в него могат да участват вина, произведени от местни сортове грозде от страните в Черноморския регион и Балканския полуостров.

Целта на Винобалканика е да насърчи производството и консумацията на тези вина, както и да увеличи информираността за типичните за Балканите и Черноморието сортове грозде. Чрез Винобалканика организаторите искат да улеснят и културния обмен между страните в региона и останалите страни от ЕС. Конкурсът се провежда в съответствие с правилата на OIV, като ще бъдат присъдени четири награди:

Голям златен медал: минимум 92 точки
Златен медал: минимум 85 точки
Сребърен медал: минимум 82 точки
Бронзов медал: минимум 80 точки

Всички наградени вина ще участват в целеви дегустации, които ще се състоят през годината в четирите най-големи града в България – София, Пловдив, Варна и Бургас.

Ако обичате виното и храната, ако искате да научите интересни неща за тях и за това как те се отпечатват в нашето ДНК, заповядайте на второто издание на WiFo – да поговорим за храната и виното. Събитието ще се проведе на 12 април 2014 година от 11 часа в Софарма Бизнес Тауърс.

http://yurides.wordpress.com/tag/geyserville/

Текстът по-долу е публикуван в бр. 13 /I-III 2014/ на DiVino Magazine. Благодаря на Емо, че безгрижно ми разреши да го кача в блога си.  Не  правя това често.  Обичайните статии по обичайните теми си вървят в списанието и един път сложени там, стоят там. Все още уважавам достатъчно читателите, за да не ги спамя по всички възможни канали. Но сега е различно, защото писах за Калифорния, спомних си много забравени неща, видях се отново 15 години по-млад  и се развълнувах.  Вълнува ме Калифорния и мисля, че може да развълнува и други хора. И на последно място по ред, но не и по важност: Благодаря ти, Галя, че ме заведе в Калифорния…

За да видите оформлението и снимките на Дади, трябва да си купите списанието. Между другото, не само заради това, заслужава си. Тук слагам само червената плевня в Гайзервил, която откраднах от Интернет (Господ да благослови Интернет!). На 20 метра вляво от нея живях известно време. Едно толкова плътно време, че все още го сънувам.

Continue Reading »

И тази година на конкурса, който приключи вчера, участваха около 400 вина от почти всички балкански страни. Два дни преди фестивала вината бяха дегустирани от международно жури, в което участвах заедно с Юлия от DiVino. Тежки дегустации по 20-точковата система, като накрая на втория ден най-добре оценените вина се пре-дегустираха до излъчването на крайните победители. Ето ги и тях съответно с трофеи за:

Пенливо: Single Vineyard Brut 2007, Edoardo Miroglio, България

Бяло: Techni Alipias (Sauvignon Blanc & Assyrtiko) 2012, Wine Art Estate, Гърция

Розе: Le Photographe Rose (Grenache & Cabernet Sauvignon) 2012, Minkov Brothers, България

Червено: Merlot Single Vineyard Reserva 2010, Château Kamnik, Македония

Десертно: Disznókő Tokaji Aszú 5 puttonyos 2007, Disznókő Estate, Унгария

Червеното спечели и големият трофей на състезанието.

Ето и всички вина, получили златни, сребърни и бронзови медали!

Това, което ми направи впечатление, беше че повечето съдии (следях по-внимателно двамата MW и председателя на третия панел – Джейми Гуди) се отнасят по-благосклонно не толкова към екстратните, високоалкохолни и с мощни тела вина, колкото към по-леките и фини вина с деликатен и добре интегриран дъб. Агресивният и отчетлив дъб определено не им правеше добро впечатление. Това наблюдение, направено въз основа на разговорите през изминалите дни, ми се струва важно. Питам се, готова ли е не само международната, но и местната публика за балканските вина? Може ли да ги разбере с техния понякога груб и чепат характер, подобен на народите, които обитават Балканите? То повдига и по-общи въпроси. Например този за модите във виното, които идват и прехождат, определяйки както пазарите, така и временните „вкусове“ и предпочитания на хората – от професионалистите до широката публика.

Не мога да скрия, че крайните резултати от конкурса не бяха съвсем удовлетворителни за мен. Много ми се искаше червеният и големият трофей да бъдат отново спечелени от българско вино. Разбира се крайният победител има всички достойнства и македонските производители от Камник заслужават овации. Смятам че от Македония тепърва ще има още изненади. Беше приятно човек да гледа усмихнатото лице на Ивана Симяновска, което грееше от неподправено щастие. Ентусиазмът й е заразителен, като се има предвид това, че македонското вино за нея очевидно не е само работа, но и кауза. И все пак патриотът в мен се мръщи. Нямам търпение след няколко седмици да се разкрият пробите и да видя какво и как съм оценил. Принципно е възможно да съм гласувал за всеки, включително и за настоящия победител.

На последното и най-важно решение за големия трофей моят глас беше в полза на пенливото. Много ми се искаше Балканският винен конкурс да излъчи едно такова послание: Най-доброто балканско вино за 2013 е пенливо! Това щеше да означава, че нещо трудно от гледна точка на технологията, фино и деликатно, се е превърнало в доминиращ факт сред балканските динозаври (по думите на К. Лазаракис), натискащи винените щандове с грубите си танини и мощни телеса. Не би! Балканското отново е кърваво червено, при това от „международен“ сорт – мерло. Миналата година спечели пак мерло, но на Санта Сара. Това съвпадение ми се струва важно, защото явно този сорт обича Балканите и обратно. Аз лично обаче предпочитам някой ден да спечели вино, поне с участието на местен балкански сорт.

Надявам се всички ние да имаме възможност да следим тези процеси в бъдеще. Балканският винен конкурс се очертава за сега като най-авторитетното изложение, което представя и класира балканските вина на едно място и аз силно се надявам организаторите да продължат да го развиват и популяризират така, както и до момента.


Искам много просто и ясно да напиша следното:

Когато имате пред себе си две вина за около 15 лв. – едното българско, а другото френско –  ще сбъркате, ако изберете френското!*

* Има едно-две условия, разбира се, също като в договорите за кредит. Трябва горе-долу да знаете кои са добрите български вина на тази цена или просто да имате късмет. Не можем да скрием очевидният факт, че за около 15 лева има меко казано съмнителни български вина. Но може би и тогава си струва. Зависи дали предпочиташ да си прецакан от роднини, или от чужденци.

На една от последните ни дегустации във “Винен наблюдател” решихме да опитаме вина в интервала от 10 до 20 лв. Реших да си направя един експеримент и да дам на комисията да сравни две вина, които са на една и съща цена и са сходни по замисъл купажи. Насърчавам всички да си направите подобен експеримент с вино около 15 лв. Френско или италианско срещу българско. Сравняването и непосредствените впечатления са по-ценни от всяко празно философстване по въпроса кой е по-най.

Първото от тях беше Bordeaux Philippe de Rothschild 2009. Обобщеният резултат на комисията е формулиран така:

Прозирен, но интензивен цвят. Не особено изявен нос с виолетки, черни и костилкови плодове, конфитюр. Средна свежест в тялото, усеща се леко зърнист и неприятен танин, както и недобър баланс. Къс финал с горчивина. Добър пример за това, че при френските вина с цени под 20 лева шансът за разочарование е значителен. 84 т.

Второто вино беше Young Stallion 2011, Angelus Estate – един купаж в стил Бордо, който се представи така:

Наситен, дълбок цвят. Силно плодов и богат нос – зрели костилкови плодове, печена тиква, ликьорен тон, какаов крем. Сочно, мощно тяло с нотки на рачел и шоколад, и с добра свежест, която доминира във финала. 86 т.

Вероятно общата разлика в оценката от 2 точки не говори много на повечето хора, поради което аз ще кажа малко повече. Когато оценките на дегустаторите в една комисия се съберат винаги се получава средно аритметично, което е компромис между най-възторжения и най-критичния от членовете. За мен разликата е доста по-голяма. Българското вино, поне според мен, е в пъти по-добро и е на същата цена, дори по-ниска от френското. Всъщност това беше и целта на сравнението. Не казвам, че в България правим по-добри вина отколкото в Бордо. Това би било глупост. Казвам само, ако имате 15 лв. за вино и трябва да избирате Бордо или България (и двете започват с Б) трябва да сте объркани, за да изберете Бордо. Точка. А иначе ви желая да имате повече от 15 лв. за вино и да може да си позволите нещо като това тук http://www.divino.bg/vino/chateau-latour-martillac-pessac-leognan

Един приятел е написал книга и организира премиера. Авторът се казва Пламен Димитров, а творбата му:

БЕЗРЕДИЦИ ОКОЛО СТАРАТА БЪЧВА

Енокулинарни етюди и старомодни разкази

Пламен бие тъпана и оповестява своята премиера така:

Книгата ще бъде представена лично от автора на чаша вино, разбира се на фаталната дата 13-ти 3-ти 2013-та, съкратено: ти-ти-та, в ХОРОТЕКА КЛУБ на ХОРОТО.

София, Бул.”Черни връх” 1, Подлез-Галерия между НДК и хотел ХИЛТЪН. Вход откъм ХИЛТЪН.

Начало:18:00 часа

Пламен Димитров е роден в София.Завършил е Българска филология в СУ „Св.Св. Климент Охридски”. Докато следва е работил като осветител в ДМТ „Стефан Македонски”, шофьор в „Н.И.Пирогов”, треньор по тенис, шприцьор в „Ширпотреба”, инстуктор-организатор в САБ, текстописец в студио „Екран”

След 1980 година е пътуващ кореспондент на БНР, журналист във вестник „Кооперативно село” и в първия екип на „Демокрация”. Три месеца след 10 ноември 1989 година създава вестник „ЕК”/”Екогласност”/, който набира средства чрез волно предаване на стари газети и вторични суровини. През 1991 година издава първия частен всекидневник у нас – „Телеграф”, който излиза два пъти на ден, но доброволно е закрит в началото на 1992 година. Не по енокулинарни причини.

През 1998 година заедно с Бойко Ламбовски основават международен фестивал „Култура на виното”. Оттогава фестивалът има 15 издания, 6 от тях в чужбина. Форумът е известен със своите изложби „История на българското вино” и „Във виното е истината – карикатури от цял свят”, както и с международната поетическа среща „Пияната метафора”, многобройните дегустации на български вина, музикалният конкурс „Тъпанът е голяма музика” и др.

Макар и с малко закъснение публикувам зимната класация на конкурса към Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки – Винен индекс.

С поздрав към организаторите и с пожелание през тази година да намерят по-широко медийно покритие.

В началото на седмицата излизат резултатите от конкурса към Национален институт за изследване на вино и спиртни напиткиВинен индекс. Публикувам ги тук, като искам да обърна особено внимание на вината от Вила Ямбол, при които съотношението цена-качество е отлично. В тази връзка смятам, че точно мнение дава моят колега Иван Бакалов, чиято статия можете да прочетете тук:

http://e-vestnik.bg/15666/domeyn-peshtera-i-vila-yambol-nova-priyatna-iznenada-za-tsenitelya/

Ето и първата страница от брошурата на Винен индекс:

Older Posts »