Feed on
Posts
Comments

mateimarioПредставете си лозов масив, който не е много голям и който граничи с грижливо засадени дървета и храсти, където гнездят и се подслоняват птици, принципно обичащи да похапват грозде. По земята между лозите растат всякакви растения включително и плевели. От време на време от там минават крави, овце, кокошки и всякакви характерни за района животни, които необезпокоявани от никого взимат по нещо от земята и съответно оставят обратно след себе си вече ненужното. Периодично в лозето влизат хора, които го пръскат с… чай от различни билки.

Хората вършат и други още по-странни неща, като например това: Взимат кравешки рог, пълнят го с тор, след което го заравят някъде в лозето точно по време на есенното равноденствие. След точно половин година, по време на пролетно равноденствие, те го изравят отново, изсипват съдържанието в голямо количество вода, разбъркват, след което изчакват луната да достигне до определено положение на хоризонта и пръскат земята с този странен подобрител.

Тези, които за пръв път чуват за биодинамично земеделие, вероятно ще бъдат шокирани от необичайната картина, описана по-горе. Вероятно много от тях няма да я възприемат сериозно. Независимо от първоначалните, често негативни, реакции обаче биодинамиката добива все по-голяма популярност в света на виното. Интересът в тази посока както на потребителите, така и на производителите расте. Ето защо е необходимо да се внесе определена яснота относно цял ред от различни въпроси: От къде и защо се е появила идеята за биодинамика?; Какво представлява биодинамичното производство?; Какви са реалните резултати във винопроизводството?; Кой контролира и издава сертификати за биодинамични вина? Когато говорим за биодинамичните принципи във винопроизводството, а и не само там, трябва още от самото начало да стане ясно едно – това е зона, която стои доста далеч от „точните науки“. Отделно е налице и фактът, че често пъти биодинамиката се бърка с органик движението, което е сходно, но и много различно.

Раждането на идеята

Поне по отношение на историческото възникване на биодинамиката няма особени спорове. Обикновено се посочва, че неин създател е теософът Рудолф Щайнер, но до по-големи подробности рядко се стига. Щайнер е роден през 1861 г., в Австрия и умира през 1925 г., в Швейцария. Всъщност в известен смисъл е неточно да се казва, че Щайнер е измислил биодинамиката като самостоятелна дисциплина, практика или нещо подобно. Всъщност тя е само малка част от антропософията – оригиналната и най-значима концепция на Щайнер. Антропософията от своя страна е наука на науките, всеобхватно познание за човека, което обединява в себе си всяко друго знание, включително научното и религиозното. Безспорно това е една много амбициозна програма, която неизбежно звучи доста налудничаво за хора с по-рационални нагласи. Трябва обаче да се признае талантът на Щайнер да преследва с неизтощима енергия постигането на тази задача приживе, както и огромното му влияние върху голям брой ученици, оставащи и до днес твърди последователи на антропософското учение – от медицината до земеделието.

Възгледите на Щайнер за земеделието в духа на антропософията стават достояние през 1924 г., когато той изнася цикъл от осем лекции, публикувани след смъртта му. Книгата „Биодинамично земеделие. Духовно научни принципи на селското стопанство“ не само че е преведена на български, но е достъпна и в Интернет, което е само едно от доказателствата за това, колко устойчиво може да бъде едно теософско учение – в частност това на Щайнер. Колко е трудно да говорим за биодинамика извън контекста на антропософското учение, става ясно дори само от това, че Щайнер е поставил следните условия пред слушателите на своите лекции: Те е трябвало предварително да познават задължително най-малко две негови произведения – „Теософия“ и „Духовна наука“, да са наясно с общите антропософски положения и да са действащи земеделци.

Какво представлява биодинамиката?

Разбира се най-пълна представа за това, какво е биодинамика, бихме могли да получим от посочената вече книга. Нека приемем, че нямаме време за нея и да се съсредоточим само върху четирите най-основни принципа, които отличават биодинамичното производство от конвенционалното. Профанният и глуповат отговор на последното питане е, че в биодинамиката не се използват химикали – това обаче нито е толкова вярно, нито ни казва какво по същество е биодинамика. Обикновено горното твърдение се изтъква от хора, които нямат никаква представа какво всъщност означава „химикал“, асоциирайки последното единствено с епруветки, бълбукащи колби и черни етикети с черепи. Въпреки това е факт, че хората от много отдавна са обезпокоени от това, че понякога сме склонни да натъпчем в почвата цялата Менделеева таблица единствено с цел по-голям добив и респективно по-голяма печалба. Лошо няма, стига това да не се отразява на крайния потребител във веригата – човека. Проблемът е, че всъщност няма начин да не се отразява, при това в стряскащо голяма степен. Ето защо биодинамиката е алтернативен път, който, ако и да звучи налудно за някои рационалисти, придобива и ще придобива все по-голямо значение. Ето и неговите четири основни принципа, разгледани в частния случай, имащ отношение към виното:

1. Първият принцип се отнася до почвата, която се разбира като затворената система в смисъл, че каквото се взима от нея, трябва да бъде върнато обратно. Всяко растение взима хранителни вещества от земята и по този начин я изтощава, като този проблем в класическото земеделие се разрешава чрез допълнителното изкуствено наторяване с азотни и серни торове например. Според биодинамиката трябва да се създаде такава система, която да поддържа естественото равновесие в почвата без употребата на изкуствени торове. Това не е възможно да се случи на 100% по естествен път и затова е един вид идеал, към който биодинамиците се стремят. От значение е също и какво се произвежда – ако се отглеждат банани например, които изтощават много бързо почвата, спазването на този принцип е много трудно. При отглеждането на грозде обаче нещата изглеждат далеч по-оптимистично.

2. Вторият принцип е за био-разнообразието в района, където се отглеждат лозята. Този принцип е в тясна връзка с концепцията за тероара във винопроизводството. Идеята е, че един стопанин не отглежда просто „лозе“. Той има земя, на която има лозе и куп други различни „неща“ – специфичен климат, почва, вода, растения, животни, насекоми. Ако оставиш само лозето и се опиташ да унищожиш всичко останало, което изглежда „ненужно“, ако го изолираш от околния свят, тогава и самото лозе запада, защото е унищожена неговата жизнена среда.

3. Третият принцип е на т.нар. биодинамична подготовка на терена, която се изразява в различни неща – от засаждането на допълнителни растения  в и около лозето до обработката на почвата и растенията с естествени химикали под формата на чайове и други добавки. Описаната в началото картина добре илюстрира това. Целта е да се подобри и насърчи онова, което биодинамиците наричат с общото име „жизнени процеси“ в средата. Всъщност идеята за жизнените сили е заложена в самото име на биодинамиката, което е производно от двете гръцки думи – βιοσ (живот) и δυναμισ (сила). Съвсем логично това третиране изключва унищожаването на каквото и да било в екосистемата, в това число и на вредителите с помощта на отрови или нека употребим профанния израз – „химикали“.

4. Четвъртият принцип е принципът на холизма, който донякъде обединява в себе си първите три. Според него нито един компонент от биосистемата не може да се разглежда самостоятелно без връзката му с останалите елементи. Ето защо в биодинамиката нещата не се третират по отделно. Иначе казано, за да подобриш качеството на лозето, трябва да въздействаш индиректно върху цялата система, която включва в себе си всички останали растения, насекоми и животни. В противен случай изолираното действие върху един елемент е за сметка на друг, като така в крайна сметка пак страда цялото. А щом страда цялото, според холизма страдат и всички негови части. Принципът е доста всеобхватен, защото се приема, че цялото или „цялата система“ е ни повече, ни по-малко вселената. Ето защо всичко, което правим на скромното си лозе, трябва в известен смисъл да е в хармония с нея. При това положение не е случайно или изненадващо, че времето за биодинамичните процедури в лозето се съгласува с движението на небесните тела.

Биодинамичното вино

Няма нито една особена характеристика в биодинамичните вина, която с достатъчна сигурност да ни позволи да ги отличим от останалите. Това е жалко, но е факт. Биодинамичното вино е плод на специална практика, която пък е следствие от специфична философия. Според тези, които я изповядват, виното би трябвало да е по-„добро“ като цяло от другите не само с вкусовите си качества, но и със цялото си въздействие върху света като цяло, включително и върху този, който го консумира. Това вино би трябвало да е „по-добро“ в най-общия смисъл на тази дума. Оценката на неговите качества минава не просто през сетивната дегустация, но и през вярата, че начинът, по който е направено, е по-добър от всички останали практики. Ако сте със скептична нагласа към биодинамиката и нейната философия, е много по-вероятно да не откриете нищо специално в тези вина и да обявите цялата работа за поредната сектантска шашма. Въпреки това, донякъде логично, отхвърляне, не може да се отрече обаче, че ако вземем две вина със сходно качество, едното от които е биодинамично, а другото не, всеки здравомислещ потребител ще избере първото. Това е и сто процентовата причина биодинамичните вина да набират скорост не само сред почитателите на Рудолф Щайнер.

Биодинамични, органик и „обикновени“ вина – прилики, разлики и сертификати

Често пъти се стига до недоумение дали има разлика между биодинамичните продукти и „органик-“, които се превеждат на български просто като „био-“ продукти, в частност вина. Факт е, че много хора ги смятат за едно и също, което е погрешно. Терминът „органик“ е въведен за пръв път в САЩ през 40-те години на ХХ век, почти двадесет години след лекциите на Щайнер. „Органик“ концепцията е по-скоро негативна – тя казва какво НЕ  трябва да се прави в производството не само на грозде и вино. Основните правила се отнасят до забрана на употребата на изкуствени торове, отрови срещу вредители, отпадни води, антибиотици, генно-модифицирани материали и пр. Проблемът е, че почти всяка държава, включително и България, има собствена нормативна база, която посочва правилата за това производство и  съответно издава сертификатите за тяхното спазване. От тук и големият хаос, защото тези правила не винаги са еднакви. Например някъде е позволено използването на сулфити по време на производството, докато другаде не. Сулфитите обаче са незаменими в класическото винопроизводството и по общо мнение, ако се прилагат както трябва (научно), те нямат какъвто и да било ефект както върху вкуса на виното, така и върху здравето на потребителя. Те са незаменим помощник за почти всеки винопроизводител, който иска да държи един куп опасни бактерии настрани от виното си. Въпреки това, някои „органици“ обаче смятат, че употребата му е недопустима, ако в крайна сметка целта е виното да носи съответния сертификат. В тази посока се движи и по-голямата част от общественото мнение, което, както казахме по-горе, има доста превратна представа за „химикалите“ изобщо.

Биодинамиката също включва повечето забрани, изброени по-горе, но в едновременно с това е и нещо много повече от органик. Тя не просто забранява определени неща, но казва точно какво допълнително трябва да се прави. При нея има ясно зададени строги правила още от Щайнер относно приготвянето на специфичните добавки, както и за времето, когато те се прилагат. Последното се съобразява с лунния цикъл, както и с цялостния „ритъм на вселената“. Мария Тун – последователка на Щайнер, издава през 1963 г. „Звезден календар“, който определя точно дните за посев съобразно движението на планетите и звездите и който и до днес е наръчник за биодинамиците.  Интересното е, че за разлика от органик движението, издаването на сертификати в областта на биодинамиката е ясно регламентирано.  Най-авторитетната международна институция, която се занимава с това е Demeter. Доста солидно стои фактът, че Demeter е създадена през 1928 г., – само три години след смъртта на Щайнер. През 1997 г., тя регистрира Demeter International и така напрактика се превръща в световна организация, лицензираща всички биодинамични продукти.

Разбира се има вина, които са правени според биодинамичните принципи на Щайнер и нямат сертификат. Не трябва да се забравя, че биодинамиката като част от антропософията е въпрос на светоглед. Има технолози, които приемат този светоглед и го следват без оглед на етикети и сертификати. Просто смятат, че така нещата са по-правилни и по-добри за всички и всичко наоколо. Ако приемем, че у тези хора тази нагласа е искрена, трудно ще е да допуснем, че правят лошо вино. Тъкмо напротив.

One Response to “Биодинамиката – мода, рекламен трик или философия на живота?”

  1. [...] така че ви прехвърлям към статията на Ясен Захариев „Биодинамиката – мода, рекламен трик или философия на…, от която ще ви светнат много [...]

Leave a Reply