Горното заглавие е една реплика с история, в която се преплитат много и все важни неща. Отгоре на всичкото тя е и квинтесенцията на цяло едно пътуване. Но всичко по реда си.
В началото на юли не голям брой винени ентусиасти с помощта на Bibendum се озовахме в Бургундия. Пътуването във Франция си е цяло преживяване, но не това е същественото в нашия разказ. Всеки може да пътува из Франция и по всякакъв повод. Нашият повод беше естествено виното, покрай срещата с което естествено научихме доста не само за Бургундия, но и за себе си. Тази особено известна със скъпите си и сложни вина област е предизвикателство не само за всеки любител, но и за тези, които се занимават професионално с вино. Хиляди различни парцели и парцелчета, различни собственици, бутилки, които на пръв поглед носят еднакви имена, но се различават качествено и ценово с от няколкостотин до хиляди евро… Сложна работа! Нямам никакво намерение тук да внасям ред в тази мътна бургундска материя, която ще отегчи и най-коравите сноби. За целта – има книги, енциклопедии и Интернет. Този текст е за друго: за имената, любовта и маниерите.
Наши домакини бяха от Жозеф Друен. Опа! Всъщност от устата на французите това звучеше доста по-различно, нещо като „Жозе Друа“… Иначе се пише Joseph Drouhin. За българите, които не са доучили френски, Франция може да е по-смущаваща и от китайска провинция. На пръв поглед разпознавате буквите, но когато се опитате да ги свържете в едно добре звучащо цяло, всичко отива по дяволите. Помислете само за това как бихте произнесли известната марка коли Peugеout, ако я видите изписана за пръв път. На мнение съм, че един от основните проблеми пред българския (неграмотен по френски език) потребител на френски вина си остава езикът. Това личи между другото и от различните списания и сайтове за вино. Повечето изписват и произнасят френските вина и области както си искат, без да се прави какъвто и да е опит да се унифицират поне основните имена и термини. Влиянието на английския е също доста силно, като това често пъти води до екзотични англо-френски смешения в произношението. Затова много колеги избягват това неудобство, като изобщо не се мъчат да превеждат думите на кирилица и изписват всичко с латински букви. Дали това е правилно? Не знам. Ще ми се да се попитам един специалист. А иначе препоръката е ясна: учете френски!
Българите сме вечно влюбени и очаровани от виното. Проблемът обаче е в това, че сме влюбени по хлапашки, без да го разбираме. Най-хубавата илюстрация на тази любов без разбиране намирам в неизучения си френски език и ключовата реплика (Не мога да ти произнеса името, но те обичам!) на една моя приятелка, която с блеснали очи и любовен плам се опитваше да разчете етикета, на който пишеше Chassagne-Montrachet. Аз се бях опитал малко преди нея.
„Шасан Монраше“?
И накрая за маниерите. Всички знаем лекотата, с която в България сядаме да пием кафе с някого. В това действие няма нищо предвзето, то е толкова естествено, че рядко имаме претенции към кафето, времето за сядане, мястото, чашите и пр. Просто „пием по едно кафе“, както се казва. Нищо особено. Когато става въпрос за вино обаче (което не разбираме особено добре) ние ставаме маниерни. Излизаме от ежедневното, цъкаме с език, делим света на бяло и червено, поръчваме карантия и пържоли, започваме да философстваме, влюбваме се и какво ли не още. За нас кафето е ежедневие, а виното празник. При това от тежките, защото ни е трудно да спрем, когато току-що е започнало да ни става хубаво. А на следващия ден един махмурлук, аспирин, клетви…
И тук идва големият контраст, който ме порази в Бургундия. Там виното е същото като кафето за нас. То пак е празник, но и ежедневие. И не е тежко, а добре премерено – без тежестта на махмурлука и помощта на аспирина. Хората се спират и сядат за по 30-40 минути на бутилка вино, без маниер, без тежки мезета и философия. След като се видят и побъбрят те спират (да пият) и си тръгват. Видели са се на „по вино“, както се казва. В кафенетата се предлагат вина, които се пият без да е задължително на масата да има покривка и прибори. Ето този мир между ежедневието и празника, липсата на маниер и съвсем естественото отношение към виното, което е отдавна неразделна част от културата на Бургундия, ми направи най-силно впечатление. В това изкуство се крие една от малките, но много съществени разлики между културата и варварството, между любовта и влюбването.
