Feed on
Posts
Comments

И тази година на конкурса, който приключи вчера, участваха около 400 вина от почти всички балкански страни. Два дни преди фестивала вината бяха дегустирани от международно жури, в което участвах заедно с Юлия от DiVino. Тежки дегустации по 20-точковата система, като накрая на втория ден най-добре оценените вина се пре-дегустираха до излъчването на крайните победители. Ето ги и тях съответно с трофеи за:

Пенливо: Single Vineyard Brut 2007, Edoardo Miroglio, България

Бяло: Techni Alipias (Sauvignon Blanc & Assyrtiko) 2012, Wine Art Estate, Гърция

Розе: Le Photographe Rose (Grenache & Cabernet Sauvignon) 2012, Minkov Brothers, България

Червено: Merlot Single Vineyard Reserva 2010, Château Kamnik, Македония

Десертно: Disznókő Tokaji Aszú 5 puttonyos 2007, Disznókő Estate, Унгария

Червеното спечели и големият трофей на състезанието.

Ето и всички вина, получили златни, сребърни и бронзови медали!

Това, което ми направи впечатление, беше че повечето съдии (следях по-внимателно двамата MW и председателя на третия панел – Джейми Гуди) се отнасят по-благосклонно не толкова към екстратните, високоалкохолни и с мощни тела вина, колкото към по-леките и фини вина с деликатен и добре интегриран дъб. Агресивният и отчетлив дъб определено не им правеше добро впечатление. Това наблюдение, направено въз основа на разговорите през изминалите дни, ми се струва важно. Питам се, готова ли е не само международната, но и местната публика за балканските вина? Може ли да ги разбере с техния понякога груб и чепат характер, подобен на народите, които обитават Балканите? То повдига и по-общи въпроси. Например този за модите във виното, които идват и прехождат, определяйки както пазарите, така и временните „вкусове“ и предпочитания на хората – от професионалистите до широката публика.

Не мога да скрия, че крайните резултати от конкурса не бяха съвсем удовлетворителни за мен. Много ми се искаше червеният и големият трофей да бъдат отново спечелени от българско вино. Разбира се крайният победител има всички достойнства и македонските производители от Камник заслужават овации. Смятам че от Македония тепърва ще има още изненади. Беше приятно човек да гледа усмихнатото лице на Ивана Симяновска, което грееше от неподправено щастие. Ентусиазмът й е заразителен, като се има предвид това, че македонското вино за нея очевидно не е само работа, но и кауза. И все пак патриотът в мен се мръщи. Нямам търпение след няколко седмици да се разкрият пробите и да видя какво и как съм оценил. Принципно е възможно да съм гласувал за всеки, включително и за настоящия победител.

На последното и най-важно решение за големия трофей моят глас беше в полза на пенливото. Много ми се искаше Балканският винен конкурс да излъчи едно такова послание: Най-доброто балканско вино за 2013 е пенливо! Това щеше да означава, че нещо трудно от гледна точка на технологията, фино и деликатно, се е превърнало в доминиращ факт сред балканските динозаври (по думите на К. Лазаракис), натискащи винените щандове с грубите си танини и мощни телеса. Не би! Балканското отново е кърваво червено, при това от „международен“ сорт – мерло. Миналата година спечели пак мерло, но на Санта Сара. Това съвпадение ми се струва важно, защото явно този сорт обича Балканите и обратно. Аз лично обаче предпочитам някой ден да спечели вино, поне с участието на местен балкански сорт.

Надявам се всички ние да имаме възможност да следим тези процеси в бъдеще. Балканският винен конкурс се очертава за сега като най-авторитетното изложение, което представя и класира балканските вина на едно място и аз силно се надявам организаторите да продължат да го развиват и популяризират така, както и до момента.

4 Responses to “Балканският винен конкурс и фестивал (BIWC) 2013”

  1. Стойчо Стоев казва:

    Много интересно четиво, Яска. Стилът ти „горчива истина и след нея захарче“ винаги ме е забавлявал. Добре, че написа този материал. Бях започнал да си мисля, че съм единственият, който не може да възприеме с удовлетворение оценките на поредната партида „изградени до съвършенство професионалисти“. Не вярвам да не са посещавали големите винени области в Света и да не са присъствали на поне една дегустация на primeurs в Бордо. От материала ти обаче виждам супермаркетна стимулация.
    Що се отнася до фестивала мисля, че участниците в него не заслужаваха да бъдат наблъскани като херинги в буркан под полутъмния гранд хотелски навес.

  2. Yasska казва:

    Привет Стойчо!
    Винаги се радвам на коментарите ти тук. Иронията ти за „професионалистите“ е очевидна и в голяма степен я споделям. Аз самият, знаеш, никога не съм имал претенциите на хората, които си изкарват хляба къде с правене, къде с оценяване на вино, макар че в различни моменти съм правил и двете. Освен това вие винарите добре разбирате, разбирам го и аз, че човек може да бъде „професионалист“ при наличието на определено професионално занятие. Повече от съмнително е дали дегустирането на вино може да бъде професионално занимание в този смисъл, в който правенето на вино е. Все пак двете са свързани в много голяма степен. Разбира се повечко скромност при дегустациите никога не е излишна. Известно е, че и най-големите „експерти“ могат да станат за смях при сляпа дегустация. Какво да говорим за простите философи без претенции? :)

    Това за супермаркетите не ми е много ясно…

    Иначе миналата седмица, когато видях откритите проби, изпитах известно удовлетворение. Харесвам повече моите собствени оценки, отколкото тези на комисията като цяло. Не че се имам за по-добър от цяла комисия. Опазил ме Бог! Просто сега като гледам вината, някои от които съм дегустирал и преди, мисля че съм ги оценил добре – в доста случаи по-високо от средната оценка на комисията. Най-приятното беше, че имах съмнение за едно от шардонетата, че е Incanto и се оказа, че действително е било то. Приятна е мисълта, че можеш да познаеш едно вино при сляпа дегустация. За някои професионалисти това може и да е ежедневие, но за мен е показателно преди всичко за конкретното вино. Това значи, че последното има характер, пък бил той и чепат (говоря по принцип, а не за конкретното вино в случая). :)
    Поздрави,
    Яс.

  3. Стойчо Стоев казва:

    “ Осемнадесет изградени да съвършенство професионалисти“ е цитат. Няма ирония. Така един член на миналогодишното жури нарече колегите си.
    „Супермаркетна стимулация“. От прочетеното между редовете и от резултатите оставам с впечатлението, че журито стимулира супермаркетния стил вина. Или прет а порте вината.
    Хайде останалотото да си поговорим на живо! :-) )

  4. Стойчо Стоев казва:

    Яска,
    Едни готини момичета ме нарекоха преди време очарователно чепат. Звучи много по-добре от “ отвратително полиран“.:-)) А що се отнася до журито, аз не познавам хората в него (с изключение на двама) и няма как да правя оценки кой колко разбира. Видях обща тенденция и отбелязах нея.

Leave a Reply