Feed on
Posts
Comments

http://yurides.wordpress.com/tag/geyserville/

Текстът по-долу е публикуван в бр. 13 /I-III 2014/ на DiVino Magazine. Благодаря на Емо, че безгрижно ми разреши да го кача в блога си.  Не  правя това често.  Обичайните статии по обичайните теми си вървят в списанието и един път сложени там, стоят там. Все още уважавам достатъчно читателите, за да не ги спамя по всички възможни канали. Но сега е различно, защото писах за Калифорния, спомних си много забравени неща, видях се отново 15 години по-млад  и се развълнувах.  Вълнува ме Калифорния и мисля, че може да развълнува и други хора. И на последно място по ред, но не и по важност: Благодаря ти, Галя, че ме заведе в Калифорния…

За да видите оформлението и снимките на Дади, трябва да си купите списанието. Между другото, не само заради това, заслужава си. Тук слагам само червената плевня в Гайзервил, която откраднах от Интернет (Господ да благослови Интернет!). На 20 метра вляво от нея живях известно време. Едно толкова плътно време, че все още го сънувам.

Първата ми и най-голяма любов в света на виното се казва Калифорния. Затова и следващите страници, посветени изцяло на неповторимия ù характер са всичко друго, но не и безпристрастни. Първо нека да уточним мащаба. Ако си представим Калифорния като отделна държава, тогава ще я видим към 2010 г. като деветата по богатство икономика в света. По своята площ тя е по-голяма както от Германия, така и от Италия, а бреговата ивица на щата с Тихия океан се простира по протежение на над 1300 км. По-конкретно в нашата тема – Калифорния дава около 90% от виното на САЩ и без съмнение е най-големият и значим винарски район извън Европа. Всъщност тя е четвъртият по големина производител на вино в света след Франция, Италия и Испания. Климатът и отделните райони в щата са толкова разнообразни, че напрактика е невъзможно да се представят накуп. Калифорния е „голяма” любов както в преносен, така и в буквален смисъл. За съжаление, въпреки мащабите си, в България тя не е добре позната, поради което усилията за нейното представяне са повече от оправдани. Обемът на представянето също.

Американска история

Първото вино в Калифорния се появява малко след испанската колонизация. Заедно с християнството и едрата шарка испанците донасят на Америка още и вино, което обаче се намирало рядко. Разбира се този дефицит води до засаждането на повече лозя от страна на католическите мисионери, които са го използвали, както можем да се досетим, не само за ритуални цели. Така или иначе употребата и производството на вино в Америките до 19 век е по-скоро изключение отколкото разпространена практика. Калифорния става част от САЩ през 1850 г., като с това време съвпада и появата на винената индустрия там.  Това зараждане е „по американски” и си струва да бъде описано с помощта на един типичен герой.

Точно по същото време, в разгара на златната треска след 1848 г., един унгарец на име Агостон Харасти, родом от Пеща, се заселва в Сан Диего. Харасти е типичен американски пионер, неуморен предприемач и авантюрист. С еднакъв ентусиазъм и неизчерпаема енергия той се опитва да печели по всевъзможни начини, става собственик на месарница, занимава се със селскостопански предприятия, за известно време работи като шериф, политик и като какво ли още не. През 1852 г. Харасти се установява около Сан Франциско, където се опитва да отглежда различни лозя, но без особен успех заради прекалено влажния климат в залива. Пет години по-късно. той се качва малко на север и се установява в Сонома, където открива съществуващата и до днес изба Буена виста. Бизнесът с вино се оказва доста успешен поради голямото търсене и скромното предлагане. През 1861 г. Харасти отива на важна лозарска мисия в Европа, където обикаля Франция, Германия, Италия, Испания и Швейцария. От своята обиколка той се връща буквално с няколкостотин хиляди посадки от над 300 вида лози, които очаква да продаде с помощта на щатските власти, но по ред причини това не се случва, след което по-голямата част от скъпоценния материал пропада, а Харасти е почти разорен. Бизнесът с Буена Виста цъфти до определено време, но в крайна сметка и той фалира, а избата претърпява фатален пожар. Харасти зарязва всичко и заминава за Никарагуа, където има временен успех в дестилацията на захарна тръстика. Ясно е с каква цел. Твърди се, че умира при недотам изяснени обстоятелства, най-вероятно изяден от крокодили. Както, предполагам, читателят добре усеща, в зараждането на американското винарство няма нищо от европейския аристократизъм и сдържаност. Въпреки това, а може би именно заради това, на мен тази история много ми харесва. Тя е типична за Америка точно толкова, колкото е невъзможна за Европа. В същото време, благодарение на същия тип авантюристи, озовали се в Калифорния на вълната на златната треска, се появяват и първите изби в Напа.

Заедно с пионерския ентусиазъм историята върви по своите пътища, като не може да се каже, че през следващите десетилетия тя е особено благосклонна към виното на Калифорния. През 1873 г. филоксерата полазва Сонома, а малко след това и останалите райони на щата. Още по-кошмарно бедствие е Сухия режим от 1920-1933 г. В началото на века винарството е придобило голямо значение за Калифорния, появили са се множество нови и добре развиващи се изби. През 1920 г., за десетилетия напред, тази прохождаща индустрия е напълно съсипана. Всъщност Калифорния започва да става това, което е, едва в края на 60-те години на ХХ век. Едва тогава броят на избите започва неудържимо да нараства, модерни и новаторски технологии навлизат в производството на вино с устрема и мащабите, характерни само за Америка. Прочутата дегустация, организирана от Стивън Спуриър през 1976 г. в Париж, привлича погледите на света към калифорнийското вино. За да опишем тази история, ще са необходими много страници, с които не разполагам. Затова препоръчвам на уважаемия читател да гледа филма „Bottle shock” от 2008 г. Не че всичко във филма е истина, напротив, самият Спуриър твърди, че историята е меко казано изкривена. Но все пак тя е представена нагледно и същността на събитието се вижда ясно.

Няколко години по-късно, през 1985 г., реколтата се оказва дотам изключителна, че у американските винари не остават никакви съмнения за това, че Калифорния може да предложи не просто вино, което да е сравнимо с виното на Европа, но и да го превъзхожда. Без преувеличение. И ако в средата на 80-те години виното на Калифорния е спечелило вниманието и завистта на Европа, то в самата Америка нещата не стоят толкова добре. Причината за това е прочутият американски прагматизъм и манията по един нереално здравословен начин на живот. А алкохолът, както всички знаем, и въпреки това често забравяме, е доста вреден. Това е и последният момент от нашата история. Той е изключително важен и „по американски” характерен, неповторим никъде другаде.

В края на 60-те години в САЩ се появява едно публицистично телевизионно предаване по CBS, озаглавено „60 минути”. Ако световната журналистика има някакви идеални стандарти, то „60 минути” е един от тях. От тогава до днес предаването се ползва с такъв огромен авторитет в американската публичност, на фона на който родната „Панорама” по БНТ би изглеждала като музикално-развлекателно шоу за юноши с интерес към астрологията. На 17 ноември 1991 г. предаването е посветено на т.нар. „Френски парадокс”, който се състои накратко в следното (описвам го свободно, но за сметка на това ясно): Американците живеят сто пъти по здравословно от французите, тичат потни в парка, следят си холестерола и се хранят със здравословни храни с вкус на картон. Французите пият, пушат, играят петанк, не знаят какво е холестерол и се хранят с невероятно вкусни и също толкова невероятно вредни храни. На фона на този контраст идва френският парадокс, а именно оказва се, че сърцата на французите са по-здрави от тези на американците, които въпреки здравословния си начин на живот страдат и умират повече от сърдечно съдови заболявания. Обяснението за този парадокс е виното. Французите го пият в пъти повече от американците и е почти сигурно, че в него има нещо, което е полезно и компенсира неразумния френски начин на живот. Това разбира се не може да се докаже категорично, не е доказано и до днес, но за сметка на това се казва достатъчно ясно и убедително пред многомилионната зрителска публика на CBS. Добре представената хипотеза се оказва напълно достатъчна. След това предаване Америка полудява на тема вино. Истерията стига даже дотам, че някои производители сериозно мислят за това на етикетите да се изписва указанието „здравословна храна”. За щастие разумът в регулаторните органи надделява. Увеличението в консумацията на вино на глава от населението само за следващата година е с около една трета. Общата консумация на вино в САЩ през 1992 г. се вдига с повече от 40%! Не е трудно да си представим какво се случва след това в Калифорния – винен бум, сравним със златната треска от 1848 г. И всичко това само след „60 минути”!

Напа

В Калифорния има над сто обособени винарски района, т.нар. AVA (American Viticultural Area), като за да може определено вино да носи съответното географско наименование е нужно минимум 85% от използваното грозде да произхожда от същата област. Не е възможно, нито необходимо тук да се описват всички AVA. Дори Джансис Робинсън не го прави в нейния „Световен атлас на виното”, а разделя Калифорния на 6 области от Мендосино до Сан Диего. Калифорнийският винен институт също разделя щата на шест: Далечен север, Северен бряг, Централен бряг, Централни долини, Подножието на Сиера Невада, Южна Калифорния. Без съмнение най-важното от Калифорния е съсредоточено в т.нар. Северен бряг – на север от Сан Франциско до Мендосино. Ето защо и нашето представяне тук ще е акцентирано предимно върху тази област и по-специално върху Напа и Сонома, без разбира се да се пренебрегват някои места на юг, които просто не са за пренебрегване. Започваме с Напа.

Долината на Напа е най-известната винарска област на Америка и в нея са съсредоточени най-много изби. В официалния сайт на Napa Valley Vintners към момента се откриват 438 изби със собствен адрес и уебсайт. Всъщност избите са повече, според калифорнийския The Wine Institute те са повече от 600. За един не особено голям по площ район от около 2000 км2. това е впечатляващ брой. За сравнение ще посоча, че област Пловдив е три пъти по-голяма със своите 6000 км2. Това, което си представяте е точно така, както си го представяте – изба до изба и лозе до лозе. Средно на всеки четири-пет квадратни километра има изба. Тук в основата стои качеството на виното, а не количеството. Напа произвежда по-малко от 5% от виното на Калифорния, но за сметка на това почти всички винарски икони на Америка се намират тук. Това е Напа, като към тази представа трябва да се добави почти нереалната калифорнийска инфраструктура, богатството, художествените галерии, различни фестивали през цялата година и милионния туристическия поток, носещ се по вълните на едни от най-добрите вина в света. Милионите почитатели на виното естествено оставят след себе си милиарди долари – пари, които се инвестират отново и отново в магията на виното, при това в мащаб, непознат за други места на планетата. Тези, които подценяват вината на Калифорния, би следвало да преосмислят позицията си само поради този факт. Именно в този район Робърт Мондави основава своята прочута изба през 1966 г., а през 1979 г. заедно с барон Филип де Ротшилд от Бордо изграждат като съвместно предприятие Opus One. Българската дума „изба” не може да изрази адекватно същността на Opus One, нито английската „winery” или френската „château. Тук става въпрос по-скоро за храм, който е предназначен да демонстрира, как едно човешко постижение е доведено до съвършенство. Рядко оставам без думи, но когато посетих това място преди повече от 10 години се усетих безпомощен и малък. Ако някой ден допуснете еретичната мисъл, че виното е просто напитка, нищо особено, просто едно от многото средства за интоксикация, тогава трябва да отидете до Opus One, за да си върнете вярата. Няма начин да не проработи.

Старият свят на Европа често пъти атакува Америка за това, че прави „не-тероарни” вина. Това просто не е вярно. За сметка на това аргументът се споменава често и употребата му е оборотна, като причината е, че той нищо конкретно не означава. Тероарът не се поддава на строга дефиниция и затова е най-лесно да кажеш, че го няма там, където си решил, че го няма. Само в Напа са идентифицирани близо 150 различни типове почви, микроклиматът е толкова разнообразен, сортовете и избите толкова много, че е трудно човек да намери другаде по света такова разнообразие. От двете страни на долината на река Напа по правило почвите са по-бедни, докато колкото по-близо към реката се отива, толкова по-богати алувиални пластове се откриват. Това е съчетано с добра пропускливост и почти идеален за лозята механичен състав. Климатът по долината се определя основно от два фактора: ледената вода на Тихия океан (по пристанищата на Сан Франциско е пълно с тюлени) и дългото топло лято. Силното слънце пече върху лозовите масиви и нагрява долината, при което топлият въздух се издига нагоре, отстъпвайки място за хладните въздушни течения, идващи от океана. Без тази естествена климатизация, Напа и въобще целият район на север от Сан Франциско щеше да е едно много горещо място. Именно заради това специфично охлаждане южната част на Напа, която е най-близо до океана, е най-студена, докато на север е най-топло.

Въпреки разнообразието от сортове може да се каже категорично, че в Напа царува каберне совиньон, като вината, получени от него са велики във всяко едно отношение. Именно те обръщат погледа на европейците към Америка и с основание, защото могат да съперничат по всеки един показател на благородниците от Бордо. В много реколти и ги задминават. Северната, по-топла част на долината е по-подходяща за каберне совиньон. Редом до царя на червените сортове стои шардонето, което тук също създава изключителни вина. Отделен е въпросът, че модата му през последните години поотмина. Не може да се подмине в никакъв случай и калифорнийската гордост зинфандел, който заслужава цяла отделна статия, невъзможна да бъде събрана в рамките на настоящото представяне. Към изброените до момента задължително трябва да бъде добавено и мерлото.

В границите на областта могат да се обособят няколко зони между Света Елена (Saint Helena) и Напа, където се намират повечето от най-известните изби на Америка. Това са землищата около Света Елена, Ръдърфорд (Rutherford), Оуквил (Oakville), Йонтвил (Yountville) и Напа. Около тях са разположени Калистога (Calistoga) на север, Маунт Вийдър (Mount Veeder) на запад, Стагс Лийп (Stags Leap) на изток. В тези „златни” землища се раждат вината на Hess Collection Winery, споменатата вече Opus One, Robert Mondavi, Silver Oak, Stag’s Leap, Beringer, Rutherford Heel, легендарната Louis Martini, Joseph Phelps и още стотици други. Положението е такова, че може да се обобщи само така: Опознаването не на Калифорния, а само на Напа, е задача за цял живот.

Сонома

Сонома е втората по значение област в Калифорния. На север от нея е Мендосино, където се намира известната Fetzer. Сонома е по-голяма от Напа, с която граничи на изток, произвежда повече вино и разполага с по-голямо разнообразие от сортове. Напа играе ключова роля в т.нар. Калифорнийски винен ренесанс от 70-те и 80-те години на миналия век и затова традиционно засенчва Сонома. В последните две-три десетилетия обаче двете области са напрактика равностойни. Не е случайно, че производители-гиганти като Gallo и  Kendall-Jackson са съсредоточили значителен ресурс именно тук. Не е за подценяване, че Сонома не е така претъпкана от изби като Напа. Характерно за Сонома е по-голямата близост до океана, което я прави по-хладна и мъглива. Студеният океан и затоплената земя създават красиви и полезни за лозята мъгли, стелещи се лениво по хълмовете на Северна Калифорния. Само по себе си това е условие за по фини вина и за шардоне, каквото само Сонома може да даде. Емблематична в това отношение е Sonoma Cutrer, която започва като лозарска компания през 1973 г. в Russian River, а след това през 1981 г. се превръща в изба, имаща една единствена цел – да доведе шардонето до съвършенство. Най-голям дял във виното на Сонома има шардоне, следвано от каберне совиньон, пино ноар, мерло и зинафандел. Смятам, че най-добрият зинфандел на Калифорния и изобщо в света идва от Сонома и по-специално от районa на Dry Creek.

В по-голямата по площ Сонома има поне със стотина изби по-малко, отколкото в Напа, като в рамките на областта могат да се различат няколко ключови района, които предлагат огромно разнообразие от сортове и вина. На север, на границата с Мендосино, е Alexander Valley, където се намират Geyser Peak, избата в която съм работил по време на три кампании, както и Trentadue, където от дълги години като главен технолог много успешно работи българин – Миро Чолаков. Geyser Peak прави изключително комплексно каберне совиньон с грозде от долината, а Ондин Чатан, която е главен технолог през последните 15 години, е една от най-тънките познавачи на калифорнийския зинфандел. Любопитно е, че в непосредствена близост се намира и избата на Франсис Форд Копола, свидетелстваща за това, че виното е фокус, в който се събират хора всякакви, със своите най-разнообразни интереси, бизнес начинания, философски и артистични лудости. На запад от Alexander Valley е вече споменатата Dry Creek с друга любима изба – Armida, показваща първокласни каберне совиньон, зинфандел и шардоне. Още по на запад от Dry Creek следват мъгливите хълмове на Sonoma Coast, спускащи се в студените води на океана. На юг и на изток се намират Russian River и Sonoma Valley, която е на границата с Напа. В крайната си южна точка областта свършва с Los Carneros, където преобладават пино ноар и шардоне. Освен царство на виното Сонома е център на множество артистични и художествени фестивали, рай за кулинарен и вело туризъм. Градчето Healdsburg е в самото сърце на областта и ако случайно се озовете там, наред с местата за дегустация на местни вина, ресторантите, галериите и книжарниците, препоръчвам горещо кафенето със звучното име „Летящата коза” (The Flying Goat). Струва си.

Централен бряг

След като пресечем Голдън Гейт и Сан Франциско, мащабът на виното се увеличава, но за сметка на това плътността на лозя и изби е в пъти по-малка отколкото в Сонома и Напа. Най-забележителната област от Централния бряг е Санта Круз (Santa Cruz) където се намират Mount Eden Vineyards и Bonnie Doon. Историята на винарството в Санта Круз е стара и е свързана с основаната от Мартин Рей Mount Eden през 1945 г. Малко повече от 20 км. навътре от брега на океана мястото е перфектно за шардоне и пино ноар. Тук са и Ridge Vineyards, които са известни още и с древните си лозя със зинфандел, намиращи се обаче не в Санта Круз, а във вече споменатата Dry Creeк в Сонома. Най-интересна от всички обаче е Bonnie Doon, която е свързана с името на Рандъл Граам – екстравагантна и оригинална фигура. Ако трябва да дадем пример за винар, който е в същото време художник, творец, гледащ на виното като на произведение на изкуството, а не просто като на занаят, това без съмнение ще е Граам. От оформлението на етикетите, до концепцията за тероар, експериментирането със странни сортове и нетрадиционни лозаро-винарски практики, работата му може да се сведе до общия знаменател на оригиналността и художественото майсторство. А защо да не го наречем и гениалност? Пристрастен съм към този винар, защото той е в най-голяма степен философ сред винарите, сравняващ начина, по който прави вино и тероарната си теория с модели от квантовата механика. Това си заслужава отделна статия. Да дадем думата на Граам за малко: „Това, което е най-интересно, е идеята да се правят вина, които са вътрешно организирани. Има различни начини да се обясни или илюстрира тази идея, но организираните вина, които мисля че са vins de terroir, имат нещо, което си представям като отчетливо дефиниран център, мощно ядро, което удържа виното в цялост, подобно на планетарния модел на атома на Н. Бор. Оприличавам този минерално интензивен център на камъче, хвърлено във водата на езеро и образуващо концентрични кръгове, разпростиращи се встрани. Това е архетипът на железният юмрук в кадифена ръкавица, едно вино, което изглежда да притежава някакво морално основание, по силата на своята изключителна съгласуваност”. Като чета това, аз самият съм на ръба на скептицизма, но все пак си мисля, че дори да не е напълно разбираем за обикновените хора, Граам е велик дори само в опита си да представи технологията на виното като философско приключение. За мен горното има смисъл и, въпреки метафоричния изказ, желязна логика. А и самото вино, което излиза от Бони Дун е сложно, трудно, изискващо определена подготовка и интерпретация. Направо ми е неудобно след всичко това да напиша, че там правят страхотно пино ноар и секващи дъха купажи от гренаж, мурведр, сира и куп други сортове. Е, написах го.

Заключение

Дълъг стана този материал за Калифорния, а не съм написал и 1/4 от това, което бих искал. От уважение към времето на любезния читател спирам. Само ще кажа, че по пътя от Сан Франциско към Лос Анджелис задължително трябва да спрем и в Монтерей. От една страна да видим къде се намира улица „Консервна” и да си спомним за Стайнбек, а от друга да опитаме вината от областта, които по количество не отстъпват на Напа. Накрая само едно пожелание. Желая ви да откриете Калифорния и нейното вино. Това е една възможност през 21 век да се почуствате като Колумб. И не на последно място това би било най-добрият начин да откриете, че зад високомерното отношение на много европейци към т.нар. „Нов свят” стои една груба, ама много груба грешка, породена колкото от консервативни предразсъдъци, толкова и от незнание.

3 Responses to “КАЛИФОРНИЯ, МОЯ ЛЮБОВ!”

  1. [...] КАЛИФОРНИЯ Share this:ShareTwitterLike this:Like Зареждане… [...]

  2. Живко Стоянов казва:

    Яска, страхотен материал! Чете се на един дъх, и мен лично само ме кара да съжалявам, че преди 15 години съм кръстосал половината от този регион, без дори да знам къде съм. Но, след като прочетох материала ти, съм още по-сигурен, че някой ден пак ще се върна там!

  3. Yasska казва:

    Дано! Пожелавам ти го.

Leave a Reply