Feed on
Posts
Comments

Вчера приключиха дегустациите на Винобалканика 2014, като резултатите предстои да се оповестят от организаторите. Радвам се, че вече за четвърта година българските енолози полагат наистина големи усилия, за да привлекат вниманието към балканските сортове. Дано и на собствениците на изби скоро да им светне, че това е дългосрочна стратегическа задача, от която вероятно ще зависи оцеляването на някои от тях. Тогава вероятно ще се сетят и да подкрепят конкурса, който енолозите изнасят изцяло на гърба си, независимо от и сякаш въпреки тези, които би трябвало да са най-заинтересовани. Дано да не е прекалено късно обаче. За сега изглежда, че няма изобщо разбиране по въпроса и почти всичко е оставено на ентусиазма на винарите. И друг път съм повтарял, че на глобалния винен пазар има нужда от специфични и непознати неща. Наскоро бях в Турция и видях колко са напреднали в работата си с местни сортове. В сравнение с това, което се прави там, а също в Македония и Румъния, положението с маркетинга на вина от български сортове у нас е отчайващо. Не мога да кажа нищо добро по въпроса нито за голяма част от собствениците и мениджъри на изби, нито за Камарата.

Както и да е. Тази година вината пак са много екстрактни и танинови (при червените), но като че ли се върви към търсене на по-меки и дружелюбни към небцето вина. Това прави добро впечатление. Няколко мавруда, няколко вранеца и една фетяска негра бяха направо забележителни. При белите имаме по правило не особено изразителни аромати в носа, но за сметка на това по-добра свежест и чистота на вкусовите аромати.

Очаквайте съвсем скоро резултатите и по-обширен материал, посветен на събитието в ДиВино.

Leave a Reply