Feed on
Posts
Comments

Интервюто е публикувано в бр. 19 на DiVino Magazine

Тази пролет видяхме четвъртото издание на BIWC в София, което беше определено от организаторите като най-успешното до момента. Рекорден брой участници, внимателно подбрано международно жури, добра организация и силен отзвук в публичното пространство – това са част от добрите неща, които се случиха. Особен акцент преди и по време на конкурса беше участието на Джулия Хардинг в състава на журито. Джулия често пъти е представяна в медиите като „дясната ръка“ на Джансис Робинсън. Преди да се подготвя за интервюто с нея се порових доста в Интернет, където този етикет се повтаря до втръсване, във всеки случай достатъчно много пъти, че да започне да ме дразни.  Джулия наистина е асистент на Джансис Робинсън от 2005 г., но освен това тя е филолог и лингвист с диплома от Кеймбридж; редактор, автор и съставител на изключително престижни издания като The Oxford Companion to Wine и  Wine Grapes. Освен това защитава MW за рекордно кратък срок, като придобиването на тази изключително трудна степен е толкова блестящо, че самото то се превръща в събитие, съпътствано с няколко награди за изключителни постижения. Всичко това по никакъв начин не се съдържа в понятието „дясна ръка“.

Запознавам се с Джулия преди началото на конкурса по време на брифинга, който Константинос Лазаракис прави за журито. Трябва да се кажат няколко думи и за това: По време на BIWC вината се оценяват по 20 точковата система в три панела (комисии) от по четири съдии. Във всеки панел един от съдиите е водещ.  Процесът се различава доста от системата на OIV,  при която всеки дегустатор самостоятелно попълва стандартна бланка, като накрая оценката му се сумира към оценките на всички останалите съдии, за да се получи средно аритметично. При BIWC процесът е доста по-сложен. Съдиите първо съобщават оценките си на водещия панела, след което дискутират поотделно вината. Няма стандартни бланки. Тези дискусии могат да бъдат доста напрегнати, но целта си заслужава – цялата комисия накрая да е убедена, че виното е оценено по достойнство. Често пъти се налага предегустация и изслушване на много аргументи и контрааргументи в полза на някоя оценка. Процесът прилича повече на спор между съдебни заседатели, отколкото на стандартна дегустация. Едва след всичко това виното получава оценката, която го класира в една от категориите – злато, сребро, бронз или „без медал“. На втория ден всички „златни“ вина се дегустират наново по същия изморителен начин, за да се изберат носителите на трофеи. Заслужава да се отбележи, че през тези два дълги дни председателят на BIWC Константинос Лазаракис, MW,  не гледа процеса  дистанцирано и отвисоко, а собственоръчно обслужва трите комисии, подготвя и разлива пробите, като се грижи всичко да протича оптимално – от кодовете на вината до водата и плювалниците на масата.

Говорим с Джулия в средата на втория ден от конкурса:

В началото беше Словото! Не се случва често един филолог и редактор да стане магистър на виното. Как реши да преминеш от  думите към виното?

Главната причина беше, че и тогава обичах да пия вино. Мислех си обаче, че вероятно ще му се наслаждавам по-добре, ако зная повече неща за него. Така започнах да му посвещавам доста от свободното си време. Тогава (края на 90-те години) имаше една верига магазини – Oddbins, в която се продаваха много интересни, донякъде необичайни за останалия пазар вина. Те бяха от първите пионери, които вкараха гръцки вина например. Прекарвах доста време там, разговарях с различни хора, опитвах много. Когато започнах да ходя по дегустации се запознах с хора, които знаеха много повече от мен и тогава си казах, че и аз искам да знам повече, за да мога да се наслаждавам повече. Мисля, че в началото беше удоволствието.

Преходът към виното обаче не е бил еднопосочен. Ти си редактор и автор в едни от най-престижните издания за вино. Как успя да свържеш двете удоволствия – удоволствието от текста и удоволствието от виното?

В началото имаше известна празнина. Когато първо започнах да работя в отдела за вино в Waitrose (верига супермаркети във Великобритания) не се занимавах много с текстове, макар че все още обичах да описвам вината. Тогава си търсех работа като редактор на книги за вино, но все още не можех да си намеря такава. Waitrose ми отвори пътя към винения бизнес и така събрах постепенно всичко в едно. В университета учих френски и немски, което после се оказа изключително полезно не само в разчитането на етикетите. Понякога да редактираш академични текстове е скучно и сухо, няма го сетивното удоволствие. Виното промени нещата.

Работата ти с Джансис Робинсън, дегустациите и оценките, подготовката на ново издание на The Oxford Companion to WineКак се подрежда по важност всичко, което правиш?

Доста различни неща са. Ежедневните ми задачи на сайта (JancisRobinson.com)  са изключително важни. Трябва непрекъснато да съм сигурна, че е на възможно най-високото ниво от гл. т. на един редактор. Чета и редактирам внимателно всяка статия, включително и тези на Джансис. Това е всекидневие. Отделно от това работим по „големите книги“. Започнах да работя с Джансис през 2005 г, като тогава подготвяхме третото издание на Oxford Companion, веднага след това последва ново издание на Атласа (The World Atlas of Wine), малко почивка и след това през 2008 г. Wine Grapes, което ни отне четири години, после нови издания и т.н. Всичко това е също толкова важно, колкото и сайта, но е съвсем различно.

Всичко това е свързано с много информация, но информацията не е още знание. Какво повече от информация е нужно, за да разбереш едно вино?

Когато пиеш, усещаш повече неща в зависимост от това, което си научил предварително. Когато опитвам вино цялата информация и опит стоят като фон, който ми позволява да разбера това, което пия. Така разполагам с контекст и йерархия, в които мога да подредя усещанията си. Понякога опитвам нещо ново, което е страхотно, но нямам представа какво е и искам да разбера. Трябва да се намерят нови референции, с чиято помощ да го разбера, което е вълнуващо. Това е една от причините виното да е нещо толкова удивително, защото въпреки цялата информация, която можем да имаме, винаги може да се появи нещо ново, непознато и учудващо.

В България си за пръв път. Какво е предварителното ти познание за балканските вина и какво очакваш да откриеш по време на BIWC?

Опитът ми не е много голям. Опитвала съм много вина от Унгария, не малко от Турция и Гърция. Мога да кажа, че познанията ми върху България, Сърбия и Румъния са доста ограничени. Това е една от причините да съм тук. Искам да опитам повече вина и особено такива, които са направени от местни сортове. Това са вина, които не е лесно да намериш във Великобритания.

Това интервю ще достигне до широк кръг от български любители и професионалисти. Какво да бъде твоето послание към тях?

Да са по-смели и да опитват непознати за тях вина. Да не се ограничават с дегустациите, а да откриват и разбират колкото се може повече, за това, което опитват. Да не забравят също, че четенето само по себе си не е достатъчно, то трябва да е прикрепено към конкретен опит.

Leave a Reply