Първата актуална публикация в новата версия на моя блог за вино се отнася към едно прекрасно събитие. Точно една година след изтеглянето си от „Бакхус“ създателите на списанието отвориха страхотен портал за вино. За мен няма съмнение, че това ще бъде новата най-авторитетна българска медия, посветена на виното в България и по света. Тъй като съм ангажиран в проекта, аз съм пристрастен. Но както ангажиментът, така и пристрастията ми произтичат от убеждението, че това са правилните и най-добре подготвени хора за подобен проект. Пожелавам от сърце успех на колегите си и на целия екип на Емил Коралов.

БЪЛГАРСКИТЕ ВИНАРИ НЕ ИСКАТ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС

След сериозното отстъпление на последната Винария 2009, съпътствана от  липсата на интерес от страна на медии, ценители, търговци и по- тревожното -отсъствието на много винарски предприятия; след засилените критики към цялостния формат на Националните дегустации,  винената общественост у нас очакваше най-после нещо да се промени и България да има своя истински национален конкурс за вино, каквито са всички международни конкурси.

Десетките медали, които български вина спечелиха на международни конкурси през изминалата година; позитивното отношение на родната журналистика, достигнала в пресиления си възторг дори  обявяването на Винен Ренесанс; ласкавото, макар и премерено отношение на световни винени критици към отделни български вина, продиктувано отчасти и от участието  на чужди енолози в създаването на тези вина  бяха само част от условията, които налагаха създаването на Национален конкурс за вино.  Ентусиастите от „Винен наблюдател”, „Винен индекс” и списание „Бакхус” показаха на българските винопроизводители в детайли как се прави и как изглежда един такъв конкурс. Единственото, което те нямаха, освен традиция и популярност, беше онзи брой участващи фирми, който би им позволил да нарекат конкурсите си национални.  Точно тези три фактора притежава Националната лозаро- винарска камара и трябваше само желание от страна на това сдружение на българските винопроизводители, за да организира първия национален конкурс.  Трябваше, но се оказа че  това желание го няма. Управляващите Националната лозаро- винарска камара решиха и тази  година да  си имаме Национални дегустации на които ще се оценяват винени ресурси под формата на всевъзможни варианти и партиди, заготвени в заводските лаборатории, които никога няма да застанат на рафтовете в магазините във вида, в който ще бъдат дегустирани и оценени.

Един истински винен конкурс би трябвало  да отличи добрите вина и да ги покаже на широката общественост, за да могат хората, обичащи виното, да открият тези вина сред изобилието на пазара и да си ги купят.  Българските Национални дегустации отличават  незавършени вина без концепция и пазарно ориентиране. За повечето от участващите винарски предприятия  всичко сякаш опира до спечелването на възможно най-голям брой медали, с което постижение да  намерят място в няколкото изречения, които медиите ще напишат за събитието и които само след месец никой няма да помни; защото не само няма да може да си купи тези вина, но дори няма да може и да ги дегустира никъде; ще може само да чуе и прочете за тях, след което бързо ще ги забрави.

Учудващо е, че управляващите Националната лозаро- винарска камара виждат елементи на дискриминация в един конкурс, на който да се състезават единствено реални бутилирани вина, а в същото време дискриминират точно тези завършени вина, лимитирайки броя им, без разлика на сорт и реколта, до  общо 5 червени и 3 бели за всяка фирма участник.  С това учудващите решения на управляващите не свършват. Дали водени от революционния принцип за равенство и братство ( свободата приемаме, че я имаме) или от нещо друго, за пръв път дегустаторите енолози(които ще са половината от всички дегустатори; останалите ще бъдат неенолози) ще се избират с жребий измежду всички предложени от фирмите участници. Парадоксално. В  цял Свят дегустаторите на международни конкурси се избират и канят. Нашите ще ги определи  случайността. Защо? Равни по възможности ли са; еднакво добри като дегустатори и като енолози; еднакво запознати с разликите между добрите и отличните вина; еднакво опитни за да бъдат съдии в такова отговорно състезание? Невъзможно. Равни хора няма, равни професионалисти също. Стремежът на всеки професионалист да израсне и да бъде по-добър от другите е в основата на човешкото развитие.  Ако отказът от отговорност на организаторите на тази проява да изберат с обсъждане и гласуване  най-добрите десет или дванадесет дегустатори – професионалисти е продиктуван от стремеж за запазване на мира в гилдията и пресичане на евентуални брожения от типа „защо този, а не моя дегустатор”, най- добре да раздадат и наградите с жребий. Едното води до другото.

Още по-неясен е принципът на избор на десетте неенолози. Кои са те? Кой и как оцени уменията им на дегустатори и с какво са заслужили да оценяват най-добрите български вина?

В България през последните години се създадоха наистина добри вина. Те получиха признание,  и от професионалистите, и от обикновените ценители на доброто вино. Тези вина са на стелажите в магазините и в менютата на ресторантите. Те са  тези, които с продаваемостта си и оценките за качество правят една винарска фирма по-добра от друга и един енолог по-известен от колегата си. Ценителите, потребителите и дори търговците все по-слабо се интересуват от борбата за вътрешноведомствено надмощие на винарските фирми. Какъв е смисълът винарни да спечелят златни ритони и по 20-30 медала на вина, които нито ще покажат на Винария, нито ще сложат по рафтовете в магазините? В няколкото изречения,  в които безразличните медии ще изброят първите трима по медали ли? Това ли радва българските винарни? За това ли са тези национални дегустации? Така ли изглежда българският Ренесанс?

Добрите вина имат нуждата от истински национален конкурс. Не е страшно, че тази година те ще са петдесет, а догодина сто. Страшното е всяка година да се лъжем, че имаме по осемстотин български вина, достойни за конкурс, а в същото време оцеляването на винарството да зависи от продажбите на вина от по 70-80 евроцента в страните от Източна Европа. Битката за българския пазар е жестока, особено по време, когато все повече чужди вина влизат на него и все по-малко български вина се продават зад граница на цена над 1,5- 2 евро. Всеки винен конкурс, който с рекламата си може да ти спечели поне един нов клиент, да те вкара в поне един нов ресторант или магазин, се превръща в битка на интереси . Но ние- винарите сме хора, надарени да създаваме. По-голям или по-малък, всеки един от нас е творец и изпитва удоволствие, когато усети че е  направил  добро вино, а не когато се снима със златния ритон; поне аз се чувствам така. Може би затова ми се искаше, след открития урок на журналистите, да  видим пътя, който те ни показаха и да направим конкурс с европейско измерение и по европейски стандарт, но… и тази година ще имаме Национални дегустации, за съжаление още по-причудливи и по-несъвършени от предишните.

Стойчо Стоев

Интервю на Юлия Костадинова със Стойчо Стоев.

Винен наблюдател в „Логодаж“.

Стойчо Стоев за домашните вина.

Стойчо Стоев за старите вина.

Към края на август, по-точно на 17^-ти , в няколко вестника едновременно („Телеграф” , „Класа” и „Монитор”) се появява името и мнението на Павел Чернев – кмет на община Сухиндол, който оптимистично прогнозира, че винарският бранш ще е в криза още една година. Заразен оптимизъм, гарниран с констатацията, че хората търсят или вино за 30-40 лв. или за 1.50-2.00 лв. Къде сме ние всичките, които търсим и намираме вино някъде по средата? Кметът явно не знае. Почти едни и същи думи и в трите вестника. Само в „Монитор” информацията е малко повече, но това не е за добро. Не знам какво да мисля за констатация като „Винарството се връща към първичното производство с малко съвременни машини и малки серии от бутикови вина”. Има и още, но не ми се цитира повече от уважение към читателя. Дано кметът да се е шегувал.В самото начало на септември се появяват две новини – едната важна, а другата не. Първата е, че за директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното е назначен Красимир Коев на мястото на Росица Горанова. Втората идва от Пламен Моллов: Вестник „Стандарт” го цитира на втори септември под заглавие „Залежават 2 млн. Бутилки”. Оказва се, че производители разполагат с толкова много непродадено вино от предишни реколти, че дори и един литър да не произведат тази година, няма да се усети липса на пазара. Потреблението е толкова свито, че производителите просто не могат да продадат това, което са произвели. Има ли смисъл, пита се, да продължават да произвеждат онова, от което вече има в такъв огромен излишък. Тази новина е важната и неприятната. За съжаление тя е само началото в черния ми списък.

Ето само част от заглавията:

„24 Часа” от 10.09.2009 – „Управата на най-засегнатия от кризата бранш предлага: ДА ПРЕВАРИМ ВИНОТО В БИОГОРИВА” – В статията пише, че изби обявявали нулева година, все едно се говори за средното образование. Големи изби ще правят 2009 г. вино само от собствени лозя, което напрактика убива лозарите и то не само за тази година. „Да пием родни еликсири” – отчаяно се провиква Пламен Моллов от страниците на „Стандарт” от 12.09.2009. Пак там на 14^-ти четем: “БРЮКСЕЛ ПЛАЩА ЗА ИЗКОРЕНЕНО ЛОЗЕ”. Не знам каква утеха е да ти платят тогава, когато слагаш кръст на поминъка си, но все е повече отколкото нищо. Цялата преса, която има отношение по въпроса, дава ясно да се разбере, че предстоят много, ама наистина много фалити на български лозари.

В цялата тази черна поредица от заглавия, изскача един много логичен въпрос: Какво става с гроздето, което винпромите не изкупуват дори на цена под неговата себестойност? Отговорът е прост: мало и голямо се заема да прави вино и ракии в домашни и не чак дотам домашни условия.  Много изби също се изкушават в тази кризисна ситуация на излишък от вино да бутилират без да плащат данъци. Това е сивата зона на безданъчните и неконтролирани от държавата алкохоли. Това значи и още по-ниско потребление на легалната продукция, която идва от избите, плащащи данъци. Държавата разбира се веднага вдига мерника на сивия сектор. Красноречиво заглавие в „Експрес” от 29.09: „ДЯНКОВ СЛАГА ДАТЧИЦИ ВЪВ ВИНПРОМИТЕ”. Да беше стъпвал Дянков във Винпром, едва ли би се хабил с подобни глупости. Помня преди време наивната идея чрез спиртомери на селските казани, държавата да контролира частното производство. Така или иначе всички колеги журналисти и всички не-колеги политици се възмущават от сивия сектор и му кроят шапка. На сивите българи обаче не им пука. Странно е също и колко безкрайна е човешката глупост в такива моменти. От няколко вестника като например „24 часа” от 30.09 разбираме, че според РЗС и по-точно според неговия лидер „Голяма част от българското вино и ракия не са от грозде, а от вносни спирт, дестилати и мъст, подобрители, ароматизатори и оцветители”. Представете си – намираме се сред море от евтино, непродаваемо вино и грозде, което никой не купува и което някои искат да обърнат на гориво, за да не са съвсем на загуба. И ето точно в този момент според г-н Янев някакви вредни елементи се набутват с луди пари за спирт (?) и материали от чужбина за да направят…. вино менте!!!

Настроението не се променя и през октомври:

„ЛОЗАРИТЕ БОЙКОТИРАТ ВИНПРОМИТЕ” – „Монитор” от 01.10.

„ИЗКОРЕНЯВАТ ЛОЗИ ЗАРАДИ НИСКИ ЦЕНИ” – Стандарт от 06.10.

„ЕСЕНТА НА ГОРЧИВИЯ ГРОЗДОБЕР” – „Дневник” от 07.10.

„ОБЩИНАР СИ НАПРАВИЛ НЕЛЕГАЛЕН ВИНПРОМ” – 24 Часа от 08.10.

„ИЗНОСЪТ НА ВИНО ЩЕ НАМАЛЕЕ С 60%” – „Пари” от 23.10.

Отделен е и въпросът за качеството на гроздето тази година. Ако човек чете вестници, ще остане с впечатлението, че то е страхотно. Това обаче съвсем не е така. На много места паднаха сериозни дъждове малко преди гроздобера, което много влоши положението.

Ще ми се да приключа с нещо оптимистично, но не се сещам за нищо подходящо. Някакви идеи?

Един полезен инструмент за журналистите и любителите на българско вино е вече факт. Още по-важно е, че този каталог е достъпен абсолютно безплатно, включително и в Интернет.  В него освен с полезна информация бъка от реклама, което е съвсем приемливо за подобно издание. Трябва обаче да е ясно, че тази лъскава и полезна книжка представя само една много отбрана част от българските производители и търговци на вино.

Бих се изразил, че зад нея стоят най-маститите представители на винения свят в родината. Разбирайте под думата „мастит“ – тлъст, а не специфичната болест на гърдата при кърмачките Извън справочника остават малките, склонни към експеримент, не ориентирани към масовия пазар изби (и търговци). С две думи няма ги едни от най-интересните. С това не искам да кажа, че производителите и търговците, представени в каталога не са интересни или предлагат боклуци. Разбира се, че това не е така. Единственото, което ме кара да пиша този пост, освен че искам да покажа на читателите си този каталог, е убеждението ми, че в него има още много бели полета за попълване. Освен това като философ трябва да добавя, че често пъти нещо, което изглежда по един начин, всъщност се оказва коренно различно от онова, което ни се  представя „на пръв поглед“ или в справочник като този. В най-голяма степен това важи за идеите ни относно „кой, кой е“.

Има нещо прелюбопитно в начина, по който се гради публичният образ на българското вино по време на криза. От една страна всички вкупом признават, че общата икономическа ситуация е тежка и че браншът търпи загуби. В същото време представителите на отделните изби се пъчат и гордо се тупат в гърдите, че кризата не ги засяга. Взети поотделно българските изби щастливо громят пазара – роден и международен. Като цяло обаче, каквото и да твърдят във вестниците, всички са затънали до уши в лай…, да речем гъста и лепкава винена кал.

Вестник „Монитор” от 06.07.2009 публикува поредната „добра” новина в тази посока – 30 % спад на алкохолния пазар, като само износът за Русия е паднал с 43%. Вестникът цитира един от мениджърите на „Пещера”, който естествено гордо заявява, че горната статистика не само че не важи за един от най-големите ни винпроми, ами при тях нещата били точно обратните – компанията печелела нови позиции. Това май е трудно за вярване. Цитира се и Радослав Радев – изпълнителен директор на легендарната  и  почти неопетнена с нищо в миналото компания „Винимпекс”, който смята, че количествата се запазват, но се продават вина от ниския ценови сегмент. Известният не само като собственик на „Дамяница” Филип Харманджиев пък вижда светлина в тунела в посока Северна Америка, Румъния и Сърбия. Четеш тази статия, опитваш се да проумееш какво точно става и … нищо не разбираш.

Виж, далеч по-разбираемо и привлекателно е заглавието в „Труд” от 11.07.2009 – „Хванаха 100 кг. кокаин във вино от Боливия”. Ето и същата новина ден по-рано. Събитието е отразено в „Монитор” от същия ден и „Стандарт” от 14.07.2009. За какво всъщност става въпрос? За всичко друго, но не и за вино. Предприемчиви бизнесмени от зоната на „белото” решили да натъпчат стоката за по-сигурно във винени бутилки и да се правят, че търгуват с вино. Явно не са платили достатъчно на когото трябва и са ги хванали.

Добри новини за „Белведере” и „Катаржина Естейт”. Вестник „Класа” от 15.07.2009 съобщава за умопомрачителните им успехи в Сан Франциско.

Не се изненадваме да прочетем тази новина и във вестник „Пари”, дори ден по-рано – на 14.07.2009. Това, което е още по-интересно е, че думите в двата вестника съвпадат почти дума по дума. Ама колеги, ясно е, че ви плащат, ама поне малко творчество проявете. За такива работи късам студентите си в НБУ.  Между другото май не съм прав, а по-скоро прекалено емоционален. Горното си е просто практика, при това в нея няма нищо особено.  Всички го правят и няма за какво да се упрекват колегите. Моля за извинение. В същия дух и в същата новина е написаното и от „Труд” на 16.07.2009. На 9-та страница.

Вестник „Класа” от 20.07.2009 подхваща нашата тема, но от по-различен ъгъл. Става дума за винения туризъм и неговия кризисен спад с познатите ни вече 30%. В статията се цитират мненията на Иван Тодоров (изба „Тодоров”) и  Христо Полихронов (изба „Шато Полихронови”), но според мен нищо съществено не се казва. Това, което ми беше интересно да прочета в статията беше, че Държавната агенция по туризъм е дала 15 000 евро за разработването на стратегия за винен туризъм. Интересно каква е тази стратегия? Любопитството ми беше удовлетворено няколко дни по-късно. В „Труд” от 22.07.2009 излиза статия за френски експерти (Клод Самсон и Паскал Тето), които хвалят българското вино. Оказва се, че това са консултантите, наети от агенцията, които не пестят комплиментите си пред българските медии. Едно от техните предложения е турът „София-Рилски Манастир-Дамяница-Несебър-Поморие-Варна-Евксиновград”. Същата тема е отразена и в „Пари” от същата дата. От там става ясно, че са определени осем маршрута и накрая на хвалбите има само едно изреченийце за лошите пътища и липсата на табели, което според мен прави изпълнението на маршрутите, без специално нает за целта водач, доста интересно не-само-винено приключение.

Друга интересна новина, отразена в няколко вестника („Дневник”, „Дума”, „Монитор”) е санкцията, която Комисията за защита на конкуренцията налага на изба „Тодоров” заради не дотам интелигентно организирана игра. От „Дневник” (от 21.07.2009) са най-изчерпателни. Оказало се, че наградата е 100 пъти по-висока от цената на предлагания продукт, а това е забранено от закона. От „Тодоров” оспорват глобата. Като цяло новината не е нещо особено. Може би става въпрос за грешка и недоглеждане, но понеже в нея има скандален момент, то е логично тя да присъства в няколко вестника.

„Катаржина” е отново на дневен ред във вестник „Пари” от 24.07.2009 покрай откриването на поредното голф игрище с участието на Гари Плейър. Ако не сте го чували, ваш проблем. Симпатягата е „голф легенда”. По повод същото събитие, но няколко дни по-рано пише и в дневното издание на „Труд”, във варненското му приложение. Там се цитира маркетинг мениджърът на избата Галина Нифору, която отчита 35% процента ръст на продажбите „напук на кризата”.

От вестник „Новинар” от 31.07.2009 научаваме, че съществува асоциация „Европейски форум на експертите”, която ежегодно присъжда наградата „Златен Калоянов пръстен” за висок професионализъм в бизнеса. Тази година тя е връчена на изба „Магура”. Изпълнителният директор Трифон Бончев говори разни неща за виното и температурата в пещерата. Може би трябваше да има една-две думи в статията за човека, който всъщност има най-голям принос за вината на „Магура” – Огнян Цветанов. Няма.

Бургаското издание на „24 часа” от 31.07.2009 съобщава за започващия и продължаващ до момента фестивал „Море от вино” в Поморие. Надълго и нашироко за това се пише и в „Стандарт” от 02.08.2009. Основен акцент разбира се е „Черноморско злато” АД, които активно представят своето „Шардонe GP”. Хубаво е виното, но чак пък „царя на шардонето”. „лимитирана селекция”, „уникално” и „еликсир”. Айде, моля ви се! Повръща ми се, като чета такива неща. Малко скромност във винената ни провинция няма да е излишна. За фестивала съобщават също „Тема”, „Труд” и „Дума” от 03.08.2009. И в трите съобщения се подчертава, че „Черноморско злато” е съорганизатор и някак си думите в съобщенията си приличат.

Интересни неща  в „Пари” от 04.08.2009 и 06.08.2009. И двете статии визират Великотърновския регион. Очакват се по-ниски изкупни цени по време на гроздобера и грозде с висока захарност. Препоръчвам и двете статии, не само заради аналитичния им тон.

И накрая трябва да отбележа статията на Иван Бакалов от „e-vestnik”. Понеже и аз съм участвал в дегустацията на вестника, мисля да я предложа на вниманието ви и да я препоръчам без излишни коментари.

Първото нещо, което се откроява е мащабното медийно присъствие на “Белведере България”, които стоят зад вината на “Катаржина Естейт”. Само ще припомня, че избата беше открита през септември 2007 г. с голям шум и дандания с участието на самия президент на републиката Гоце…., извинете Георги Първанов. Та от тогава Катаржина громи родния и чуждия пазар, за което и през изминалия месец свидетелстват родните медии. Вестник “Пари” от 04.06.2009, както и “Труд” от 05.06.2009 съобщават за сребърния медал, който виното Encore Syrah 2008 спечели на конкурса Syrah du Monde във Франция.

Вестник “Пари” публикува на следващия ден (05.06.2009 г.) обширно интервю с консултанта на избата Тиери Хаберер. Според него България има “огромен шанс” да успее на международните пазари и трябва да внедри американския стил на работа. Хъм! Не съм велик консултант и ученик на Мишел Ролан, но тези две тези ми се струват страшно съмнителни. Вина в стил  Нов свят с лопата да ги ринеш – и по-хубави, и доста по-евтини от нашите. Как тогава ще се наложим по този начин? Честно казано умът ми не го побира… Вероятно момчето има предвид, че „стил на работа“ е нещо различно от „стил вино“. Кой знае?

При всички положения обаче трябва да похвалим вестник “Пари” – колегите обръщат внимание на темата, макар и почти само за Белведере да пишат. Факт си е.  В брой 104 от 08.06.2009 г. вестникът пише за другото чудо на родната винена промишленост: Беса Валей, които станаха знаменити с прословутото Енира. Статията на Михаил Ванчев представя историята и нагласите на човека, който прави вината на Беса Валей – Александър Канев. Интересна статия. Г-н Канев казва някой неща, които е хубаво да се знаят от по-широката публиката, а именно че инвестициите в бранша започват да се връщат едва след 8-10 години здрава и УСПЕШНА работа и че всяка година вложенията са огромни (той твърди, че дават по 1 млн. евро годишно за технологии, бъчви и реклама). Не е като да забиеш лозова пръчка в двора, да си купиш няколко резервоара и бъчви и да чакаш парите от виното да завалят от небето.

Друга статия, но вече с доста въпросителни се намира пак, няма да повярвате, във вестник “Пари” от 12.06.2009. В нея Мария Добрева говори за Младеновата изба в Тутракан. От собственика Младен Михайлов с огромна изненада разбираме, че червените сортове не узряват добре в Северна България. Ох! Какво да кажем, освен да поднесем съболезнованията си към Вал Марков и Оги Цветанов. Момчета, пренасяйте се в Южна България. Как така не сте се усетили до сега, че правите вино с неузряло грозде!? Затова пък цената на еликсира от Младоневата изба е около 3.60 бутилката. Така пише в статията и ако не вярвате, ваш проблем…Причината за тази невероятна цена е не друго, а голямата добрина на собствениците, които искат и по-масовия потребител да опита хубаво вино от хубаво грозде. Хубаво е да срещнеш добри хора, които ти мислят доброто. Обещавам в скоро време да опитам от еликсира и аз, та да ми се прочистят и на мен чакрите и да стана един добър, добър.

Целият този добър оптимизъм потъва на 16.06.2009 когато “Телграф”, както и … “Пари” съобщават с прискърбие, че износът на вино през 2008 е спаднал с 22%, а производството е потънало с 11%. Това е шест годишен минимум. Кофти! Произвели сме (официално) 138 млн. литра, а сме изнесли 112 млн. литра. Може би това е причината “Белведере България” да преструктурират производството си и да изнесат другата си изба  “Домейн Менада” от центъра на Стара Загора към покрайнините на града. Според вестник “Класа” от 19.06.2009 г. момчетата са увеличили продажбите си с 35% само за първото тримесечие на годината. Браво!

Вестник Дневник от 22.06.2009  пише, че винарите се кооперират заради кризата. Става дума за “Винпром Русе” и “Домейн Менада” на Белведере. Първата ще бутилира част от виното на втората – вероятно заради преструктурирането на избата. От статията се разбира, че Белведере са във финансова криза от миналото лято и разпродават недвижима собственост. Русенци обаче се справяли учудващо добре на фона на общата криза в бранша. За невероятните приключения и успехи на Винпром Русе с повече думи пише и в “Дневник” от 29.06.2009 г.

Друга добра, по-конкретна и малко по-лесно обозрима за разсъдъка, новина стига до нас благодарение на “Труд” от 25.06.2009, където се споменава накратко, че “Тера Тангра” със своето Terra Tangra Single Barrel 2007 печели Citadelle Trophy на конкурса Citadelles du Vin във Франция. Хубава новина за едно хубаво вино.

И на фона на 138-те милиона литра вино, произведени миналата година, от “Труд” (25.06.2009) разбираме че това лято само около Бургас са открити над 2,5 млн. литра вино от “неизвестен” производител без документи и платен акциз. Евала момчета! За акцизите малко повече можете да прочете тук.

Общи предизборни приказки, но със силен дъх на вино могат да се чуят и от шефа на Лозаро-винарската камара Пламен Моллов, който беше кандидат за народен представител от листата на НДСВ. Беше.

И най-накрая от “Дневник” (03.07.2009) разбираме, че “Тодоров” инвестира в нови лозя и увеличава капитала в дружеството си. Е това не го разбирам. Бизнесът върви надолу, до миналата година избата беше на загуба и трябваше да си продава хотела в Брестовица и сега изведнъж в средата на кризата… успех! Дай боже всекиму.

Разбира се заедно с вестниците продължава да излиза и списание „Бакхус„, но с все по-малък обем, а темите, касаещи виното, напомнят все повече и повече за някое от безбройните „лайф-стайл“ списания, отколкото за специализирано издание. О! Бахус. Какво ти става по дяволите!? Класациите все още се държат или поне на пръв поглед. Последната е дело на Ясен Бориславов, Стоян Геров и Коста Канариев.

Червените вина са в традиционно отстъпление, предоставяйки първенството на добре охладените бели и розета. Последните обаче не са единствената алтернатива, защото до тях неизменно стоят всички блестящи, екзотични и ледено студени коктейли, които са част от неповторимия вкус на лятото. Да изневериш на виното и да се насочиш към коктейла е все още приемливо за любителите на божествената напитка – никой не пие само вино. Как стои обаче въпросът в случаите, когато самото вино се превръща в материал за коктейли? За ценителите това е неприемливо, защото е посегателство срещу уникалния и неповторим характер на виното. Но не трябва да се забравя, че не всяко вино е хубаво и че съществува огромно разнообразие в средния и ниския клас, където то не е чак толкова голяма ценност „само по себе си“. Ето защо на употребата му в различни коктейли не би трябвало да се гледа със скандално изражение. Съответно и проклятията на ценителите трябва да се заменят с авантюризъм и желание за експеримент от страна на всеки един смел любител. Още един шанс за будните винени ентусиасти да покажат, че са по-отворени от снобите и големите „професионалисти“. С други думи казано: винените коктейли действително са вид изневяра към  чистотата на виното, но в контекста на лятото тя е допустима и е малко вероятно да доведе до развод. Предлагам ви три идеи, които вървят от простото към сложното. Всеки един от тези коктейли се поднася силно изстуден.

Бяло вино с лед и газирана вода– съвършенството на простотата!

Това е възможно най-простият и изчистен от недоразумения винен коктейл. Има много имена, но у нас като че ли е най-известен с простото си и недвусмислено „шприц”. В него няма никакъв друг аромат извън виното. Вярно е, че той самият се губи за сметка на леда и водата, но да си припомним Гърция. Там да пиеш чисто вино е било неприлично.  Такива безобразия са правили само варварите като траките например. Трябва да се отбележи в скоби и възможността да се добави вътре лимон, което променя малко нещата. Това съчетание има огромен охлаждащ ефект и може да се пие с часове без да се стига до силно алкохолно опиянение.

Мартини „Очарователна девойка” (Glamour Girl Martini)– опасно и непредвидимо като всичко с чар!

Комбинацията тук е предизвикателство за здравия разум. Също както любовта и изневярата. Твърди се, че най-добре става от едно определено италианско розе от сорта Пино гриджио (Folonari Pink Pinot Grigio), но според мен нищо не ви пречи да опитате и с българско. Много важно е обаче то да е сухо. Към него се добавя кайсиева ракия според смелостта на консуматора и малко сок от боровинки. Не забравяйте, че е лято и бъдете храбри!

Сангрия – колкото майстори, толкова рецепти.

Поради многото съставки, въображението на майсторите и претенциите на консуматорите, сангрията също носи характерната за лятото непридвидимост и лекота. Не един се е отказвал по средата на приготвянето, не един опит е завършвал с грандиозен провал и освиркване. Необходими са ви: червено вино, бренди, кюрасо, джинджифил, захарен сироп, сода, фреш от лимони или лайм, фреш от портокали. Трудно е да се каже как се смесва всичко това. Приемете, че сте на път да откриете нов стил в живописта и дерзайте!

Часст от този текст е написан за списание Wine & Dine пез лятото на 2008 г. , като го публикувам и тук с любезното съгласие на редакцията.

Мелнишкото вино е доста популярно в Чехия. В последните години то става все по-известно и в Централна Европа.

То обаче няма нищо общо с България.

В малкия град Мелник е сравнително равно, до града се събират две реки, а на възвишението се извисява огромен средновековен замък.

Мелник е принадлежал и в известен смисъл все още принадлежи на една от най-старите бохемски аристократични фамилии – Лобковиц.  Когато българският посланик попитал един от Лобковиц и по-точно този, който се грижи за Мелник, дали знае, че и в България има такъв град, известен с виното си, аристократът с чувство за хумор отговорил: „Да, чувал съм. Може би трябва да разровя в семейните сандъци и да видя дали нямам някакъв документ за собственост”. Де късмет, де?

Мелник е на около час път от Прага в северна посока. Там няма широка мелнишка лоза, нито уникален тероар, нито местен шовинизъм. Затова пък има чехи и Лобковиц. Последните са решаващ фактор за това мястото да е приятно, да не ти сипват вода във виното, да не те заливат с чалга, да не ти съдират кожата с надценки за нищо и най-важното: местните родолюбци не ти обясняват заплашително и със стъклен поглед, че Мелнишкото вино е най-хубавото в света. Нито се фукат с историята си, а не е като да няма такава.

Виното само по себе си далеч не е изключително, но за сметка на това цената му е съобразена с тази не-изключителност и човек не се чувства излъган или ощетен спрямо очакванията си.  Напротив! Бялото от сорта Müller-Thurgau струва около три евро бутилката  (около 90 крони) и за цената си е направо превъзходно – свежо, плодово и леко, със средна много приятна плътност. Между другото то носи името Ludmilla – на света Людмила, която е родена в Мелник и е покръстена от самия Методи през 9 век. Това е било важен момент от християнизацията на Бохемия. Всичко, което има отношение към виното и историята в града, е поднесено много добре и премерено – няма и помен от аристократична надменност. Като цяло атмосферата е приятна и това е видно дори от начина, по който хората са си направили сайта.  Мястото за пореден път ме натъжи, защото ми показа, как в далеч по-лоши лозарски условия предприемчивите и културни хора могат да направят много повече от нас – българите. При това без излишни претенции.

Подобни пътувания и срещи с градове и места, които имат странни съответствия с България, винаги са ме карали да обичам още повече местата като Мелник – имам предвид този на юг с широката мелнишка лоза и скалните пирамиди. Тази обич обаче е болезнена и тъжна; дали пък не е и извратена? Обратно на това все по-малко харесвам голяма част от сънародниците си, братята българи, които разреждат с вода уникалното си виното и го превръщат в помия.  След което се бият по гърдите и продават въпросната помия скъпо и с претенцията, че ти предлагат елексира на живота. Ако не ти харесва, значи не си българин и нищо не разбираш от вино.  Мерси! При това положение още дълго ще предпочитам Мелник в Чехия. А любовта ми към моя, отечествен Мелник, ще продължава да бъде болезнена и противоречива.