През последните десет години неведнъж и по различни поводи се изтъква фактът, че общото качество на българските вина се повишава. Дискутират се теми свързани със стила, тероара и възможността от България да излизат „велики” вина. В цялата тази полезна и приятна за ухото на българския ценител шумотевица по-ароматните сортове като траминер и мискет например остават на заден план. Това разбира се е обяснимо, защото никой не очаква чудеса от тези сортове, но това само по себе си не е причина към тях да се подхожда с пренебрежение. Освен това съществува и една нагласа, че това са предимно „женски” вина – леки, цветисти и някак не особено сериозни. Това не е много справедливо както по отношение на вината, така и по отношение на жените.

Мога да кажа с чисто сърце, че при последната дегустация бях приятно изненадан от това, което българските винари са направили с уж непретенциозните ароматни сортове. Първото нещо, което прави впечатление е увеличаването на купажите. Очевидно е, че се търси разнообразие и че се експериментира, а от това позитивите винаги са повече от негативите. В тази връзка ми направиха много добро впечатление купажите между ризлинг и варненски мискет на ВК Варна и необичайния купаж между два ароматни сорта – траминер и мускат отонел на ВК Русе. Много ароматни вина, дори карнавални с цветята и парфюма си, които аромати обаче са добре съчетани и оставят разнообразни впечатления. Ризлингът в първия купаж е придал една плътност на тялото, която иначе би била невъзможна. Изобщо работата на винарите от Варна с ароматните сортове като ризлинг, пино гри и траминер заслужава адмирации.

Прави впечатление и това, че последният – доскоро еднопосочният и скучен траминер, става все по-фин и елегантен. Допреди не много време повечето траминери, които съм опитвал, са атакували сетивата ми подобно на овлажнените кърпички „Българска роза”, на които беше изобразена жена, която си бърше подмишниците. Ужасяващ, агресивен, просташки нос на розова есенция! Нещата вече изглеждат коренно различни. Quantum Traminer на Домейн Бойар както и траминерите на Карнобат, Винекс Славянци и ВК Варна носят отчетливо сортовите си характеристики, но носът е фин, добре премерен и асоциациите са не само за истински рози, но и за букет, който съчетава по-разнообразни цветисти тонове със зрял плод и фин бял пипер.

Мускатите също показаха доста по-премерени ароматни носове и елегантни, свежи, макар и леки тела. Тук си заслужава да се обърне внимание на муската Boyar на Домейн Бойар, който в своята ценова категория е лидер.

Сигурен съм, че белите вина от по-ароматни сортове ще имат все повече почитатели. В тях се съчетават в провокативна смес хедонизъм, авангардна артистичност и лятна разголеност. Вярно е, че са по-лековати от „великите”, но точно това им качество може да ги направи особено атрактивни в горещото лято. И най-великите имат нужда от почивка.

ТАЗИ СТАТИЯ, КАКТО И СПИСЪК С ДЕГУСТИРАНИТЕ ВИНА И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, МОЖЕТЕ ДА ОТКРИЕТЕ НА СТРАНИЦАТА НА DiVino!

Цялата статия можете да намерите в сайта на DiVino.

Най-големият производител на бъчви от френски дъб в света – Seguin Moreau, вчера откри кампанията “Winemakers for good wood” (преводът би трябвало да бъде нещо като “Технолози в подкрепа на хубавото дърво”), която има за цел да покаже, че изборът на подходящи бъчви е един от най-важните компоненти във виноделието. Кампанията ще включи водещи технолози от Калифорния, които на Интернет страницата на компанията ще споделят опита си в използването на различни видове бъчви. Идеята е интересна, защото благодарение на кампанията се създава форум, който ще накара водещите технолози на едни от най-модерните изби в света да обменят опит и да споделят интересни детайли от своята практика. Тъй като кампанията е открита от този опит би могъл да се възползва всеки. В един по-добър свят си представям българските технолози, които обменят идеи на страниците на DiVino.  Освен на страницата на Seguin Moreau, кампанията тръгва и във Фейсбук. За обикновения читател вероятно ще е полезно да надникне в Seguin Moreau и буквално в рамките на 15 минути да види как се правят бъчвите, където после отлежава виното. Няколкото клипа, качени в YouTube определено си заслужават отделеното време, макар че няма как да предадат напълно магията на бъчварството. Изкушавам се да споделя първото си впечатление от момента, когато се озовах в голямата зала на Seguin Moreau. Мястото приличаше на ада – черни дяволи размахваха огромни чукове, от трясъка им земята се тресеше, а от разтворените бъчви бълваше огън и дим. Пожелавам на всеки да отиде на подобно място (нямам предвид Ада), за да види през какво минава дъбът преди да се ожени за виното. До тогава ще трябва да се задоволите с YouTube.

Всяка година Винарията в Пловдив е събитието, което фокусира случващото се в българския  (и не само) свят на виното. Тази година Винария е от 14 до 17 март и предвид активното участие на страни като Южна Африка и Италия се очаква да бъде интересно. Във връзка с изложението в понеделник започнаха т.нар. национални дегустации, които ще решат какви са качествата на предложените вина. Повече за дегустациите може да се намери тук. Вече съм публикувал становището на Стойчо Стоев, технологът на “Логодаж”и участник в националните дегустаии, по въпроса и затова няма да го коментирам допълнително. Като цяло обаче прави впечатление, че нещата са по-прозрачни от предишни години, което без съмнение е някакъв напредък. Има две неща, които си заслужава да бъдат отбелязани в навечерието на Винария: опитите на държавната администрация да съживи износа ни за Русия (по-добре късно, отколкото никога) и новите амбиции на една важна за българското вино личност. Ето ги едно по едно:

В началото на февруари сравнително новия (от миналата есен) директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев е бил на посещение в Москва. Там са започнали преговори за усвояване на доста голяма изложбена площ в руската столица, на която да се представят вино и други български стоки след 1 април тази година. В изказванията на директора в пресата обаче все още липсва здрава конкретика и единственото, което е сигурно в тази информация, излязла в няколко столични всекидневника е, че се водят преговори. Както се казва: ще видим след 1 април и дано съвпадението с деня на лъжата не е лош знак.  Ето и едно по-пълно интервю с г-н Коев пред вестник “Труд”. Остават и няколко въпроса: Какво вино търсят жителите на космополитна Москва?; Какво им се предлага в момента, т.е. с какво ще трябва да се конкурират българските вина? и; Какво можем да предложим?. Надявам се някой в министерството да е направил този елементарен анализ, защото иначе само спомените за евтиното българско вино от времето на развития социализъм няма да свършат работа.

Второто интересно за отбелязване събитие е преходът, който Александър Канев (да не се бърка с Александър Кънев – съвременен български философ и историк на философията) прави от утвърдената вече “Беса Валей” към един напълно нов проект. Във вестник “Пари” от 15 февруари излиза интересно интервю с него, в което стават ясни бъдещите му планове. След напускането на “Беса Валей”, Александър Канев поема управлението на “Анжелус Естейт” – АД. Дружеството притежава 1070 декара лозя в землищата на село Баня и Червенаково до язовир Жребчево. Това е регионът на Кортен до Нова Загора. Там отглеждат общо десет сорта: Шардоне, Совиньон блан, Вионие, Траминер, Мускат, Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Сира и Пети вердо. В интервюто се споменават и някои подробности за новата изба, която ще се строи там. Ще се работи с големи, вкопани в земята, съдове от френски дъб и ще се използват кошови преси, които осигуряват по-равномерна и качествена екстракция. Като цяло остава впечатлението за един доста амбициозен проект по време на криза. Зад него стоят известните братя бизнесмени Ангелови. Имайки предвид, че с този проект се ангажира човекът, който стои зад успеха  на “Беса Валей”,  на този опит трябва да се гледа сериозно. Статията завършва с думите на Канев: “Впрочем заповядайте през 2012 г. в най-добрата винарска изба на България”. Както се казва: ще видим. Иначе  през последните години съвсем не липсват  и други амбициозни винени проекти в България. Като цяло смятам, че това е чудесно, защото то означава повече български вина, които се стремят към съвършенството,според както си го разбира всеки технолог и инвеститор. А за това дали тези различни разбирания ще намерят подходящите адресати сред любителите на виното,  за него не се съмнявам.

Към края на август, по-точно на 17^-ти , в няколко вестника едновременно („Телеграф” , „Класа” и „Монитор”) се появява името и мнението на Павел Чернев – кмет на община Сухиндол, който оптимистично прогнозира, че винарският бранш ще е в криза още една година. Заразен оптимизъм, гарниран с констатацията, че хората търсят или вино за 30-40 лв. или за 1.50-2.00 лв. Къде сме ние всичките, които търсим и намираме вино някъде по средата? Кметът явно не знае. Почти едни и същи думи и в трите вестника. Само в „Монитор” информацията е малко повече, но това не е за добро. Не знам какво да мисля за констатация като „Винарството се връща към първичното производство с малко съвременни машини и малки серии от бутикови вина”. Има и още, но не ми се цитира повече от уважение към читателя. Дано кметът да се е шегувал.В самото начало на септември се появяват две новини – едната важна, а другата не. Първата е, че за директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното е назначен Красимир Коев на мястото на Росица Горанова. Втората идва от Пламен Моллов: Вестник „Стандарт” го цитира на втори септември под заглавие „Залежават 2 млн. Бутилки”. Оказва се, че производители разполагат с толкова много непродадено вино от предишни реколти, че дори и един литър да не произведат тази година, няма да се усети липса на пазара. Потреблението е толкова свито, че производителите просто не могат да продадат това, което са произвели. Има ли смисъл, пита се, да продължават да произвеждат онова, от което вече има в такъв огромен излишък. Тази новина е важната и неприятната. За съжаление тя е само началото в черния ми списък.

Ето само част от заглавията:

„24 Часа” от 10.09.2009 – „Управата на най-засегнатия от кризата бранш предлага: ДА ПРЕВАРИМ ВИНОТО В БИОГОРИВА” – В статията пише, че изби обявявали нулева година, все едно се говори за средното образование. Големи изби ще правят 2009 г. вино само от собствени лозя, което напрактика убива лозарите и то не само за тази година. „Да пием родни еликсири” – отчаяно се провиква Пламен Моллов от страниците на „Стандарт” от 12.09.2009. Пак там на 14^-ти четем: “БРЮКСЕЛ ПЛАЩА ЗА ИЗКОРЕНЕНО ЛОЗЕ”. Не знам каква утеха е да ти платят тогава, когато слагаш кръст на поминъка си, но все е повече отколкото нищо. Цялата преса, която има отношение по въпроса, дава ясно да се разбере, че предстоят много, ама наистина много фалити на български лозари.

В цялата тази черна поредица от заглавия, изскача един много логичен въпрос: Какво става с гроздето, което винпромите не изкупуват дори на цена под неговата себестойност? Отговорът е прост: мало и голямо се заема да прави вино и ракии в домашни и не чак дотам домашни условия.  Много изби също се изкушават в тази кризисна ситуация на излишък от вино да бутилират без да плащат данъци. Това е сивата зона на безданъчните и неконтролирани от държавата алкохоли. Това значи и още по-ниско потребление на легалната продукция, която идва от избите, плащащи данъци. Държавата разбира се веднага вдига мерника на сивия сектор. Красноречиво заглавие в „Експрес” от 29.09: „ДЯНКОВ СЛАГА ДАТЧИЦИ ВЪВ ВИНПРОМИТЕ”. Да беше стъпвал Дянков във Винпром, едва ли би се хабил с подобни глупости. Помня преди време наивната идея чрез спиртомери на селските казани, държавата да контролира частното производство. Така или иначе всички колеги журналисти и всички не-колеги политици се възмущават от сивия сектор и му кроят шапка. На сивите българи обаче не им пука. Странно е също и колко безкрайна е човешката глупост в такива моменти. От няколко вестника като например „24 часа” от 30.09 разбираме, че според РЗС и по-точно според неговия лидер „Голяма част от българското вино и ракия не са от грозде, а от вносни спирт, дестилати и мъст, подобрители, ароматизатори и оцветители”. Представете си – намираме се сред море от евтино, непродаваемо вино и грозде, което никой не купува и което някои искат да обърнат на гориво, за да не са съвсем на загуба. И ето точно в този момент според г-н Янев някакви вредни елементи се набутват с луди пари за спирт (?) и материали от чужбина за да направят…. вино менте!!!

Настроението не се променя и през октомври:

„ЛОЗАРИТЕ БОЙКОТИРАТ ВИНПРОМИТЕ” – „Монитор” от 01.10.

„ИЗКОРЕНЯВАТ ЛОЗИ ЗАРАДИ НИСКИ ЦЕНИ” – Стандарт от 06.10.

„ЕСЕНТА НА ГОРЧИВИЯ ГРОЗДОБЕР” – „Дневник” от 07.10.

„ОБЩИНАР СИ НАПРАВИЛ НЕЛЕГАЛЕН ВИНПРОМ” – 24 Часа от 08.10.

„ИЗНОСЪТ НА ВИНО ЩЕ НАМАЛЕЕ С 60%” – „Пари” от 23.10.

Отделен е и въпросът за качеството на гроздето тази година. Ако човек чете вестници, ще остане с впечатлението, че то е страхотно. Това обаче съвсем не е така. На много места паднаха сериозни дъждове малко преди гроздобера, което много влоши положението.

Ще ми се да приключа с нещо оптимистично, но не се сещам за нищо подходящо. Някакви идеи?

Един полезен инструмент за журналистите и любителите на българско вино е вече факт. Още по-важно е, че този каталог е достъпен абсолютно безплатно, включително и в Интернет.  В него освен с полезна информация бъка от реклама, което е съвсем приемливо за подобно издание. Трябва обаче да е ясно, че тази лъскава и полезна книжка представя само една много отбрана част от българските производители и търговци на вино.

Бих се изразил, че зад нея стоят най-маститите представители на винения свят в родината. Разбирайте под думата „мастит“ – тлъст, а не специфичната болест на гърдата при кърмачките Извън справочника остават малките, склонни към експеримент, не ориентирани към масовия пазар изби (и търговци). С две думи няма ги едни от най-интересните. С това не искам да кажа, че производителите и търговците, представени в каталога не са интересни или предлагат боклуци. Разбира се, че това не е така. Единственото, което ме кара да пиша този пост, освен че искам да покажа на читателите си този каталог, е убеждението ми, че в него има още много бели полета за попълване. Освен това като философ трябва да добавя, че често пъти нещо, което изглежда по един начин, всъщност се оказва коренно различно от онова, което ни се  представя „на пръв поглед“ или в справочник като този. В най-голяма степен това важи за идеите ни относно „кой, кой е“.

Има нещо прелюбопитно в начина, по който се гради публичният образ на българското вино по време на криза. От една страна всички вкупом признават, че общата икономическа ситуация е тежка и че браншът търпи загуби. В същото време представителите на отделните изби се пъчат и гордо се тупат в гърдите, че кризата не ги засяга. Взети поотделно българските изби щастливо громят пазара – роден и международен. Като цяло обаче, каквото и да твърдят във вестниците, всички са затънали до уши в лай…, да речем гъста и лепкава винена кал.

Вестник „Монитор” от 06.07.2009 публикува поредната „добра” новина в тази посока – 30 % спад на алкохолния пазар, като само износът за Русия е паднал с 43%. Вестникът цитира един от мениджърите на „Пещера”, който естествено гордо заявява, че горната статистика не само че не важи за един от най-големите ни винпроми, ами при тях нещата били точно обратните – компанията печелела нови позиции. Това май е трудно за вярване. Цитира се и Радослав Радев – изпълнителен директор на легендарната  и  почти неопетнена с нищо в миналото компания „Винимпекс”, който смята, че количествата се запазват, но се продават вина от ниския ценови сегмент. Известният не само като собственик на „Дамяница” Филип Харманджиев пък вижда светлина в тунела в посока Северна Америка, Румъния и Сърбия. Четеш тази статия, опитваш се да проумееш какво точно става и … нищо не разбираш.

Виж, далеч по-разбираемо и привлекателно е заглавието в „Труд” от 11.07.2009 – „Хванаха 100 кг. кокаин във вино от Боливия”. Ето и същата новина ден по-рано. Събитието е отразено в „Монитор” от същия ден и „Стандарт” от 14.07.2009. За какво всъщност става въпрос? За всичко друго, но не и за вино. Предприемчиви бизнесмени от зоната на „белото” решили да натъпчат стоката за по-сигурно във винени бутилки и да се правят, че търгуват с вино. Явно не са платили достатъчно на когото трябва и са ги хванали.

Добри новини за „Белведере” и „Катаржина Естейт”. Вестник „Класа” от 15.07.2009 съобщава за умопомрачителните им успехи в Сан Франциско.

Не се изненадваме да прочетем тази новина и във вестник „Пари”, дори ден по-рано – на 14.07.2009. Това, което е още по-интересно е, че думите в двата вестника съвпадат почти дума по дума. Ама колеги, ясно е, че ви плащат, ама поне малко творчество проявете. За такива работи късам студентите си в НБУ.  Между другото май не съм прав, а по-скоро прекалено емоционален. Горното си е просто практика, при това в нея няма нищо особено.  Всички го правят и няма за какво да се упрекват колегите. Моля за извинение. В същия дух и в същата новина е написаното и от „Труд” на 16.07.2009. На 9-та страница.

Вестник „Класа” от 20.07.2009 подхваща нашата тема, но от по-различен ъгъл. Става дума за винения туризъм и неговия кризисен спад с познатите ни вече 30%. В статията се цитират мненията на Иван Тодоров (изба „Тодоров”) и  Христо Полихронов (изба „Шато Полихронови”), но според мен нищо съществено не се казва. Това, което ми беше интересно да прочета в статията беше, че Държавната агенция по туризъм е дала 15 000 евро за разработването на стратегия за винен туризъм. Интересно каква е тази стратегия? Любопитството ми беше удовлетворено няколко дни по-късно. В „Труд” от 22.07.2009 излиза статия за френски експерти (Клод Самсон и Паскал Тето), които хвалят българското вино. Оказва се, че това са консултантите, наети от агенцията, които не пестят комплиментите си пред българските медии. Едно от техните предложения е турът „София-Рилски Манастир-Дамяница-Несебър-Поморие-Варна-Евксиновград”. Същата тема е отразена и в „Пари” от същата дата. От там става ясно, че са определени осем маршрута и накрая на хвалбите има само едно изреченийце за лошите пътища и липсата на табели, което според мен прави изпълнението на маршрутите, без специално нает за целта водач, доста интересно не-само-винено приключение.

Друга интересна новина, отразена в няколко вестника („Дневник”, „Дума”, „Монитор”) е санкцията, която Комисията за защита на конкуренцията налага на изба „Тодоров” заради не дотам интелигентно организирана игра. От „Дневник” (от 21.07.2009) са най-изчерпателни. Оказало се, че наградата е 100 пъти по-висока от цената на предлагания продукт, а това е забранено от закона. От „Тодоров” оспорват глобата. Като цяло новината не е нещо особено. Може би става въпрос за грешка и недоглеждане, но понеже в нея има скандален момент, то е логично тя да присъства в няколко вестника.

„Катаржина” е отново на дневен ред във вестник „Пари” от 24.07.2009 покрай откриването на поредното голф игрище с участието на Гари Плейър. Ако не сте го чували, ваш проблем. Симпатягата е „голф легенда”. По повод същото събитие, но няколко дни по-рано пише и в дневното издание на „Труд”, във варненското му приложение. Там се цитира маркетинг мениджърът на избата Галина Нифору, която отчита 35% процента ръст на продажбите „напук на кризата”.

От вестник „Новинар” от 31.07.2009 научаваме, че съществува асоциация „Европейски форум на експертите”, която ежегодно присъжда наградата „Златен Калоянов пръстен” за висок професионализъм в бизнеса. Тази година тя е връчена на изба „Магура”. Изпълнителният директор Трифон Бончев говори разни неща за виното и температурата в пещерата. Може би трябваше да има една-две думи в статията за човека, който всъщност има най-голям принос за вината на „Магура” – Огнян Цветанов. Няма.

Бургаското издание на „24 часа” от 31.07.2009 съобщава за започващия и продължаващ до момента фестивал „Море от вино” в Поморие. Надълго и нашироко за това се пише и в „Стандарт” от 02.08.2009. Основен акцент разбира се е „Черноморско злато” АД, които активно представят своето „Шардонe GP”. Хубаво е виното, но чак пък „царя на шардонето”. „лимитирана селекция”, „уникално” и „еликсир”. Айде, моля ви се! Повръща ми се, като чета такива неща. Малко скромност във винената ни провинция няма да е излишна. За фестивала съобщават също „Тема”, „Труд” и „Дума” от 03.08.2009. И в трите съобщения се подчертава, че „Черноморско злато” е съорганизатор и някак си думите в съобщенията си приличат.

Интересни неща  в „Пари” от 04.08.2009 и 06.08.2009. И двете статии визират Великотърновския регион. Очакват се по-ниски изкупни цени по време на гроздобера и грозде с висока захарност. Препоръчвам и двете статии, не само заради аналитичния им тон.

И накрая трябва да отбележа статията на Иван Бакалов от „e-vestnik”. Понеже и аз съм участвал в дегустацията на вестника, мисля да я предложа на вниманието ви и да я препоръчам без излишни коментари.

Червените вина са в традиционно отстъпление, предоставяйки първенството на добре охладените бели и розета. Последните обаче не са единствената алтернатива, защото до тях неизменно стоят всички блестящи, екзотични и ледено студени коктейли, които са част от неповторимия вкус на лятото. Да изневериш на виното и да се насочиш към коктейла е все още приемливо за любителите на божествената напитка – никой не пие само вино. Как стои обаче въпросът в случаите, когато самото вино се превръща в материал за коктейли? За ценителите това е неприемливо, защото е посегателство срещу уникалния и неповторим характер на виното. Но не трябва да се забравя, че не всяко вино е хубаво и че съществува огромно разнообразие в средния и ниския клас, където то не е чак толкова голяма ценност „само по себе си“. Ето защо на употребата му в различни коктейли не би трябвало да се гледа със скандално изражение. Съответно и проклятията на ценителите трябва да се заменят с авантюризъм и желание за експеримент от страна на всеки един смел любител. Още един шанс за будните винени ентусиасти да покажат, че са по-отворени от снобите и големите „професионалисти“. С други думи казано: винените коктейли действително са вид изневяра към  чистотата на виното, но в контекста на лятото тя е допустима и е малко вероятно да доведе до развод. Предлагам ви три идеи, които вървят от простото към сложното. Всеки един от тези коктейли се поднася силно изстуден.

Бяло вино с лед и газирана вода– съвършенството на простотата!

Това е възможно най-простият и изчистен от недоразумения винен коктейл. Има много имена, но у нас като че ли е най-известен с простото си и недвусмислено „шприц”. В него няма никакъв друг аромат извън виното. Вярно е, че той самият се губи за сметка на леда и водата, но да си припомним Гърция. Там да пиеш чисто вино е било неприлично.  Такива безобразия са правили само варварите като траките например. Трябва да се отбележи в скоби и възможността да се добави вътре лимон, което променя малко нещата. Това съчетание има огромен охлаждащ ефект и може да се пие с часове без да се стига до силно алкохолно опиянение.

Мартини „Очарователна девойка” (Glamour Girl Martini)– опасно и непредвидимо като всичко с чар!

Комбинацията тук е предизвикателство за здравия разум. Също както любовта и изневярата. Твърди се, че най-добре става от едно определено италианско розе от сорта Пино гриджио (Folonari Pink Pinot Grigio), но според мен нищо не ви пречи да опитате и с българско. Много важно е обаче то да е сухо. Към него се добавя кайсиева ракия според смелостта на консуматора и малко сок от боровинки. Не забравяйте, че е лято и бъдете храбри!

Сангрия – колкото майстори, толкова рецепти.

Поради многото съставки, въображението на майсторите и претенциите на консуматорите, сангрията също носи характерната за лятото непридвидимост и лекота. Не един се е отказвал по средата на приготвянето, не един опит е завършвал с грандиозен провал и освиркване. Необходими са ви: червено вино, бренди, кюрасо, джинджифил, захарен сироп, сода, фреш от лимони или лайм, фреш от портокали. Трудно е да се каже как се смесва всичко това. Приемете, че сте на път да откриете нов стил в живописта и дерзайте!

Часст от този текст е написан за списание Wine & Dine пез лятото на 2008 г. , като го публикувам и тук с любезното съгласие на редакцията.