През последните десет години неведнъж и по различни поводи се изтъква фактът, че общото качество на българските вина се повишава. Дискутират се теми свързани със стила, тероара и възможността от България да излизат „велики” вина. В цялата тази полезна и приятна за ухото на българския ценител шумотевица по-ароматните сортове като траминер и мискет например остават на заден план. Това разбира се е обяснимо, защото никой не очаква чудеса от тези сортове, но това само по себе си не е причина към тях да се подхожда с пренебрежение. Освен това съществува и една нагласа, че това са предимно „женски” вина – леки, цветисти и някак не особено сериозни. Това не е много справедливо както по отношение на вината, така и по отношение на жените.

Мога да кажа с чисто сърце, че при последната дегустация бях приятно изненадан от това, което българските винари са направили с уж непретенциозните ароматни сортове. Първото нещо, което прави впечатление е увеличаването на купажите. Очевидно е, че се търси разнообразие и че се експериментира, а от това позитивите винаги са повече от негативите. В тази връзка ми направиха много добро впечатление купажите между ризлинг и варненски мискет на ВК Варна и необичайния купаж между два ароматни сорта – траминер и мускат отонел на ВК Русе. Много ароматни вина, дори карнавални с цветята и парфюма си, които аромати обаче са добре съчетани и оставят разнообразни впечатления. Ризлингът в първия купаж е придал една плътност на тялото, която иначе би била невъзможна. Изобщо работата на винарите от Варна с ароматните сортове като ризлинг, пино гри и траминер заслужава адмирации.

Прави впечатление и това, че последният – доскоро еднопосочният и скучен траминер, става все по-фин и елегантен. Допреди не много време повечето траминери, които съм опитвал, са атакували сетивата ми подобно на овлажнените кърпички „Българска роза”, на които беше изобразена жена, която си бърше подмишниците. Ужасяващ, агресивен, просташки нос на розова есенция! Нещата вече изглеждат коренно различни. Quantum Traminer на Домейн Бойар както и траминерите на Карнобат, Винекс Славянци и ВК Варна носят отчетливо сортовите си характеристики, но носът е фин, добре премерен и асоциациите са не само за истински рози, но и за букет, който съчетава по-разнообразни цветисти тонове със зрял плод и фин бял пипер.

Мускатите също показаха доста по-премерени ароматни носове и елегантни, свежи, макар и леки тела. Тук си заслужава да се обърне внимание на муската Boyar на Домейн Бойар, който в своята ценова категория е лидер.

Сигурен съм, че белите вина от по-ароматни сортове ще имат все повече почитатели. В тях се съчетават в провокативна смес хедонизъм, авангардна артистичност и лятна разголеност. Вярно е, че са по-лековати от „великите”, но точно това им качество може да ги направи особено атрактивни в горещото лято. И най-великите имат нужда от почивка.

ТАЗИ СТАТИЯ, КАКТО И СПИСЪК С ДЕГУСТИРАНИТЕ ВИНА И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, МОЖЕТЕ ДА ОТКРИЕТЕ НА СТРАНИЦАТА НА DiVino!

Цялата статия можете да намерите в сайта на DiVino.

Най-големият производител на бъчви от френски дъб в света – Seguin Moreau, вчера откри кампанията “Winemakers for good wood” (преводът би трябвало да бъде нещо като “Технолози в подкрепа на хубавото дърво”), която има за цел да покаже, че изборът на подходящи бъчви е един от най-важните компоненти във виноделието. Кампанията ще включи водещи технолози от Калифорния, които на Интернет страницата на компанията ще споделят опита си в използването на различни видове бъчви. Идеята е интересна, защото благодарение на кампанията се създава форум, който ще накара водещите технолози на едни от най-модерните изби в света да обменят опит и да споделят интересни детайли от своята практика. Тъй като кампанията е открита от този опит би могъл да се възползва всеки. В един по-добър свят си представям българските технолози, които обменят идеи на страниците на DiVino.  Освен на страницата на Seguin Moreau, кампанията тръгва и във Фейсбук. За обикновения читател вероятно ще е полезно да надникне в Seguin Moreau и буквално в рамките на 15 минути да види как се правят бъчвите, където после отлежава виното. Няколкото клипа, качени в YouTube определено си заслужават отделеното време, макар че няма как да предадат напълно магията на бъчварството. Изкушавам се да споделя първото си впечатление от момента, когато се озовах в голямата зала на Seguin Moreau. Мястото приличаше на ада – черни дяволи размахваха огромни чукове, от трясъка им земята се тресеше, а от разтворените бъчви бълваше огън и дим. Пожелавам на всеки да отиде на подобно място (нямам предвид Ада), за да види през какво минава дъбът преди да се ожени за виното. До тогава ще трябва да се задоволите с YouTube.

Така е озаглавил текста си Пламен Димитров по  повод Винария 2010. В него има интересни наблюдения, поднесени в негов си стил.

Пламен е чешит. Занимава се с вино отдавна и има какво да каже. От години води предаване за виното по програма „Христо Ботев“. Организирал е и фестивал „Култура на виното“. Около него винаги се моткат всякакви хора: журналисти, поети, литератори,  карикатуристи… изобщо фактори от вскякакъв тип както разбира се и обикновени пияници.  Наскоро Пламен си направи сайт и вече ще имаме възможност да го следим по-изкъсо.  Може пък някой ден да напише и книга. Кой знае?

Виното. Като изкуство. И ежедневно удоволствие. Така пише в раздел “МИСИЯ” на страницата на “Grand Austrian Tasting” (GAT) във Фейсбук. Бях обявил събитието в предишната публикация на блога си и вероятно с това и щеше да си остане, ако на път за вкъщи след дегустацията не бях видял няколко чайки над Министерски съвет. И преди съм ги виждал, но понеже все пак си остават рядкост за тези географски ширини, те отново ме изненадаха и предизвикаха в леко замъгленото ми от австрийското вино съзнание една асоциация. Асоциация за хора, които като чайките в София, ги има, но не се срещат често.

GAT се организира за трети път. Ако гледате внимателно сайта ще откриете имената на фирмите, които стоят зад него, но няма да ви стане ясно нещо друго, което е далеч по-важно. Зад повечето австрийски вина в България всъщност стоят две момичета, които не са просто търговци на вино, а хора с мисия. Разбира се зад това, което правят без съмнение стои и търговски интерес, но работата е в това, че не става въпрос само за търговия или само за пари. Освен това е и виното като изкуство и като ежедневно удоволствие. Как го правят? Не съм на “ти” с търговията, но това, което виждам да стои за GAT е следното: две момичета (някак си не мога да кажа “жени”) с големи познания за виното не само в Австрия, с отлични дегустационни умения, с перфектен немски, с много контакти, с добър вкус и … ведрост. Тези неща без съмнение са рядкост не само сред търговците у нас, но и сред повечето ценители, които често пъти бъркат добрия вкус с парвенющината. Ето защо чайките над Министерски съвет след дегустацията ми дадоха още един повод да се сетя за Яна и Лия. Още повече, че двете се постараха ден преди това да организират два семинара  с уникални, подчертавам УНИКАЛНИ вина, които представиха по брилянтен начин. Освен дегустацията разбира се, имаше много информация за тероара, начина на винифициране, история на сортовете, типични дескриптори и т.н. Как да не ги похвалиш? Бих им препоръчал само да качат тази информация някъде, така че повече хора да имат възможност да се запознаят с нея. Ще е от полза не само за културата на потребителите, но и за търговията на тези вина, които по ред причини са меко казани трудни за продаване (и оценяване). Представете си ризлинг, който е изключително свеж и стои леко сладък в устата така, че те кара да се замислиш за захар не повече от 15 гр./л. Впоследствие се оказва обаче, че съдържа около 60 гр./л! Това е тотално объркващо  за дегустатора. Напомням само, че според българския закон, вино, което е с от 12 до 45 гр./л. се води за полусухо, а над 45 гр./л. за сладко. Да, ама този ризлинг беше всичко друго, но не и “сладък”,  а структурата му беше като на диамант. Такова вино за съжаление е далеч от българския пазар и потребител, за който “сладко” и “полусладко” са качества достойни за баклава, но не и за вино. Моят фаворит от първия семинар: Reisling von Rotem Schotter 2008. Bernhard Ott. Wagram. Води се полусухо, защото е с около 12 гр./л. захар, но стои в устата стегнато като гвардеец. Не оставя никакво полусухо усещане, което говори за страхотен баланс между киселини и захари. В Австрия и Германия терминът за това качество е “сетивно сухо”. Отделно от това трябва да спомена забележителния минерален характер на виното.

Иначе какво да кажа за австрийските вина от самата дегустация? На дегустацията говорих с моя позната – технолог от известна българска изба, с която се съгласихме, че ще има още много време и работа за хората като нея, за да се доближи българското вино до нивото на австрийските образци. Не е невъзможно, но трябва още време. Трябва да уточня, че с нея говорихме за бели вина. Бяха представени общо 40, не само бели. По мои лични впечатления поне 2/3 от тях бяха забележителни с нещо. Великолепни образци на грюнер велтлинер – безспорно най-популярните австрийски вина. Наред с тях много интересни ризлинги. Тук има голяма доза субективизьм от моя страна, просто защото любимият ми бял сорт е именно ризлинг. Моят фаворит: Riesling Steinerterrassen 2008. Stadt Krems, Kremstal. Kremstal. Едно отлично розе: Rosé Pinot Noir 2009. Walter Buchegger. Kremstal. Пино ноар 2009 от същата изба също беше пре-любопитно. Много добре беше, че можеше да се опитат едни и същи вина от различни реколти. Много интересно в това отношение: Pannobile 2004/2006. Helmuth Renner. Neusiedlersee. Едното пищно и разюздано, докато другото събрано, с голям фокус и елегантност.

PS. И една философска забележка към мисията на GAT: “Виното. Като изкуство. И ежедневно удоволствие”. То винаги ще се опитва, но никога няма да бъде “изкуство” в смисъла, в който говорим за “изящни изкуства” например. Изкуството тук винаги ще е синоним на умение. Виж, ежедневно удоволствие за много хора, то отдавна е. Пожелавам на всички да могат да го споделят.

Ам чи то? От кога и к’во вино праят в Австрия?

Горният въпрос беше повдигнат преди не повече от година по време на дегустация на български вина. Смущаващ е не самият въпрос, а човекът, който го зададе – български технолог, който прави български вина за  голям производител. Няма да уточнявам повече. Събититето следващия петък ще бъде много полезно за всеки, който се съмнява в това дали и какво вино се прави в Австрия. Освен поучително, мисля че ще бъде и приятно.   Препоръчвам!

Всяка година Винарията в Пловдив е събитието, което фокусира случващото се в българския  (и не само) свят на виното. Тази година Винария е от 14 до 17 март и предвид активното участие на страни като Южна Африка и Италия се очаква да бъде интересно. Във връзка с изложението в понеделник започнаха т.нар. национални дегустации, които ще решат какви са качествата на предложените вина. Повече за дегустациите може да се намери тук. Вече съм публикувал становището на Стойчо Стоев, технологът на “Логодаж”и участник в националните дегустаии, по въпроса и затова няма да го коментирам допълнително. Като цяло обаче прави впечатление, че нещата са по-прозрачни от предишни години, което без съмнение е някакъв напредък. Има две неща, които си заслужава да бъдат отбелязани в навечерието на Винария: опитите на държавната администрация да съживи износа ни за Русия (по-добре късно, отколкото никога) и новите амбиции на една важна за българското вино личност. Ето ги едно по едно:

В началото на февруари сравнително новия (от миналата есен) директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев е бил на посещение в Москва. Там са започнали преговори за усвояване на доста голяма изложбена площ в руската столица, на която да се представят вино и други български стоки след 1 април тази година. В изказванията на директора в пресата обаче все още липсва здрава конкретика и единственото, което е сигурно в тази информация, излязла в няколко столични всекидневника е, че се водят преговори. Както се казва: ще видим след 1 април и дано съвпадението с деня на лъжата не е лош знак.  Ето и едно по-пълно интервю с г-н Коев пред вестник “Труд”. Остават и няколко въпроса: Какво вино търсят жителите на космополитна Москва?; Какво им се предлага в момента, т.е. с какво ще трябва да се конкурират българските вина? и; Какво можем да предложим?. Надявам се някой в министерството да е направил този елементарен анализ, защото иначе само спомените за евтиното българско вино от времето на развития социализъм няма да свършат работа.

Второто интересно за отбелязване събитие е преходът, който Александър Канев (да не се бърка с Александър Кънев – съвременен български философ и историк на философията) прави от утвърдената вече “Беса Валей” към един напълно нов проект. Във вестник “Пари” от 15 февруари излиза интересно интервю с него, в което стават ясни бъдещите му планове. След напускането на “Беса Валей”, Александър Канев поема управлението на “Анжелус Естейт” – АД. Дружеството притежава 1070 декара лозя в землищата на село Баня и Червенаково до язовир Жребчево. Това е регионът на Кортен до Нова Загора. Там отглеждат общо десет сорта: Шардоне, Совиньон блан, Вионие, Траминер, Мускат, Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Сира и Пети вердо. В интервюто се споменават и някои подробности за новата изба, която ще се строи там. Ще се работи с големи, вкопани в земята, съдове от френски дъб и ще се използват кошови преси, които осигуряват по-равномерна и качествена екстракция. Като цяло остава впечатлението за един доста амбициозен проект по време на криза. Зад него стоят известните братя бизнесмени Ангелови. Имайки предвид, че с този проект се ангажира човекът, който стои зад успеха  на “Беса Валей”,  на този опит трябва да се гледа сериозно. Статията завършва с думите на Канев: “Впрочем заповядайте през 2012 г. в най-добрата винарска изба на България”. Както се казва: ще видим. Иначе  през последните години съвсем не липсват  и други амбициозни винени проекти в България. Като цяло смятам, че това е чудесно, защото то означава повече български вина, които се стремят към съвършенството,според както си го разбира всеки технолог и инвеститор. А за това дали тези различни разбирания ще намерят подходящите адресати сред любителите на виното,  за него не се съмнявам.

От доста време не бях чувал нещо оптимистично за винената индустрия. Тази сутрин обаче ми направиха впечатление някои интересни статистики за Калифорния. Бизнес средата там е очевидно доста гъвкава. Има ръст в добива на грозде миналата година и заявени намерения от страна на производителите да увеличат производството на по-евтини вина от средния клас и така да конкурират евтиния внос. Въпросът е какво правим ние? Повечето ми познати вече открито си признават, че предпочит да купуват чужди вина, които се продават все по-изгодно от големите търговци.

Повече по въпроса – тук.

Първата актуална публикация в новата версия на моя блог за вино се отнася към едно прекрасно събитие. Точно една година след изтеглянето си от „Бакхус“ създателите на списанието отвориха страхотен портал за вино. За мен няма съмнение, че това ще бъде новата най-авторитетна българска медия, посветена на виното в България и по света. Тъй като съм ангажиран в проекта, аз съм пристрастен. Но както ангажиментът, така и пристрастията ми произтичат от убеждението, че това са правилните и най-добре подготвени хора за подобен проект. Пожелавам от сърце успех на колегите си и на целия екип на Емил Коралов.