Великолепна и в сравнение с Критиките достъпна книга, която показва добре стила на Кантовата мисъл както и някои от предразсъдъците на времето.

Всяко мълчаливо напиване, т.е. онова, което не поощрява общителността и взаимната размяна на мисли, е нещо позорно; както става с опиум и ракия. Вино и бира, от които първото само възбужда, а второто повече храни и насища както яденето, служат на общителното напиване; при което все пак има тази разлика, че пиенето на бира е повече мечтателно затворено, често и недодялано, докато това на вино – весело, шумно и словоохотливо, изпълнено с хумор.

Кант, И., Антропология от прагматично гледище. София 1992, с.73.

В езика на виното купажът е сложно съставно изречение с характерен синтаксис, строга йерархия, крехки съюзи и неясна пунктуация. Интересни неща могат да се видят тук.

За това и за други работи ще стане дума на  DiVino Taste.

Списанието не парадира със своята задълбоченост, нито назидава вкуса на читателите. То просто показва и открива.  Връзката между текста и читателя се изгражда без авторитет и опит за надмощие, което я прави интелектуално честна и приятелска. Подобни връзки обаче са крехки и изискват внимание от двете страни. На добър път DIVINO magazine!

Вероятно някои от посетителите тук помнят добре шумотевицата около помпозно обявения конкурс за име на „новата“ изба на „Черноморско злато“. Впоследствие се оказа, че става въпрос не за нова изба, а за нова производствена линия в рамките на съществуващия в Поморие винзавод. След неколкократно отлагане всъщност конкурс не се сътоя. Не е в това проблемът обаче. Конкурси се обявяват и провалят. Това не е кой знае каква новина за отбелязване. Новината е в пълната липса на професионализъм и нека го кажа директно: в тъпотията от страна на организаторите, въвлечени в тази история.

Предполага се, че когато организираш подобно нещо, очакваш внимание от страна на медиите, които ще говорят за събитието, за фирмата, за виното. Дотук добре. Какво очакваш обаче, когато прекратяваш всичко, което си организирал, без да известиш някого и без да дадеш каквото и да е обяснение на хората, чието внимание си привлякъл, които са участвали в конкурса или са имали желание да го отразят в своите медии? И това при разпратени покани, прес-съобщения, назначена комисия, определена, отложена, отново определена и пак отложена дата. Преди седмици изпратих запитване до „Янев и Янев“ с надеждата, че ще получа някакво обяснене за тази… тъпотия.  И до момента отговор няма. Все едно нищо никога не се е случило, никога нищо не е било подготвяно или обявено. Питам се какво ли внимание от медиите ще очакват в бъдеще? И честно казано, направо, умът ми не го побира. Пак казвам: конкурси се провалят. Това не е голяма работа. Какво ти пречи обаче да изпратиш един имейл или да се обадиш по телефона с елементарна информация. А защо не и извинение? Вероятно въпросната PR агенция „Янев и Янев“ не е пряко отговорна за описваната тук тъпотия. Вероятно и те са в неудобно положение. Факт е обаче, че те не могат да излезнат от него, което би следвало да им е работата. Факт е, че са част от тъпото. Питам се и защо никой журналист не реагира досега? Преподавам философия на студенти по PR в НБУ и мисля, че имаме казус за курсова работа през следващия семестър. Мисля, че студентите ще се забавляват. И за да не бъда голословен, ще приложа тук последното прес-съобщение от „Янев и Янев“. Ако искате, обадете се и ги питайте за „Лъжливото овчарче“. Може да чуете интересна версия на приказката. Аз вече питах, но както казах по-горе, отговор така и не получих.  Съобщението по-долу е от 31 май т.г.

Колеги здравейте, с известна доза неудобство и огорчение искам да ви съобщя, че дългоотлаганото събитие за награждаване на победителите в конкурса за име на микровинарната на Черноморско злато няма да се състои. В рамките на тази седмица ще изпратим прессъобщение, в което ще обявим имената на победиелите в конкурса, както и името с което ще се назовава микроизбата занапред. Все пак планираме да ви заведем в Поморие, за да видите микровинарната, но за да не ставам като „лъжливото овчарче“ ще се въздържа от подробности на този етап Поднасям поредното си извинение и оставам на разположение за въпроси. Пожелавам ви един страхотен и изпълнен с хубави новини ден,   Vessela Nikova
Janev & Janev PR Agency
Todor Stoyanov Str. 17
Sofia 1113
Phone/Fax:
8700 519
8702 102
8700 641
8700 673

Ето и повече подробности около събитието:

GAT 2011 PressRelease 29.03.11

GAT 2011 – Press Info Wineries and Guests

Бих искал да насоча вниманието към последната статия на Иван Бакалов по повод „Винария“ 2011. В нея се обръща внимание на нещо, което плаче за коментар и анализ: Вино за 6 лв. бутилката получи „Златен ритон“. Това е факт, който трябва не просто да се отбележи. Той провокира  размисъл и много бих искал да се чуят повече мнения както за награденото вино, така и за оценката, която дегустаторите са дали. За сега не мога да дам свое мнение за самото вино, тъй като не съм го опитвал. Фактът обаче спокойно може да се определи и като скандален. Ако бях енолог, който се опитва да гони качество (това винаги е свързано с високи разходи, а оттам и цена), бих се запитал: „Какво правим и за кого го правим?“. Златен ритон за вино от най-ниския ценови клас е аномалия. Това е все едно куца баба с бастун да надбяга Бен Джонсън на 100 метра спринт. Късмет, случайност или излагация?

Днес реших да прибавя още една „вино“ връзка към страницата си, но понеже тя се отличава доста от останалите, заслужава и няколко допълнителни думи. Любопитно е да се регистрира присъствието на правна кантора, която е специализирана в областта на винарството и лозарството. За нея днес  излезе съобщение  в DiVino. Желателно е да има повече такива кантори в България от гледна точка на претенциите, че винарството и лозарството са традиционни у нас. Сериозен бизнес, без необходимото правно консултиране, е нещо немислимо. Кантора „Мурджева и Спасова“ е основана от Ивана Мурджева и Милена Спасова. И двете са с дългогодишен опит в различни институции и браншови организации, свързани с лозата и виното.  Ето накратко и услугите, които предлагат и които могат да се открият на страницата им в Интернет.

На 08 този месец Комисията за защита на конкуренцията излезе с решение, според което 6 от най-големите търговски вериги: „Метро“, „Билла“ , „Кауфланд „, “Пикадили,  „ХИТ “ и „Максима “ са в нарушение с това, че са договаряли помежду си цените, промоциите и най-общо условията, според които допускат производителите на своите щандове. Наличието на подобна координация дава основания да се говори за картел. Решението на комисията предизвика скандал, който тепърва ще се разраства, но трябва да се отбележи, че проблемът стои от много време и в момента се вижда само върхът на айсберга. В публичното пространство се заговори, че някои винопроизводители ще бойкотират тези търговски вериги и ще изтеглят вината си от тях. Кой за какво се бори в тази ситуация?

1.      Търговските вериги.

Те държат и управляват пазара, като се явяват посредник между производители и потребители. Ако искаш продуктите, които произвеждаш, да се продават масово, трябва да си там. Целта на тези вериги е, разбира се, печалбата, която при тях се акумулира главно от големия оборот. За да има обаче голям оборот е жизнено необходимо да се поддържат ниски цени и да се харчат много пари за реклама. За да са ниски цените и да имаш пари за реклама, трябва или да начисляваш малка печалба върху това, което продаваш, или да накараш производителите да дават стоките си на много ниска цена, т.е. те да работят с малка печалба, или и двете. Ясно е, че в крайна сметка за търговската верига е най-изгодно първо да извие ръцете на производителите в стремежа си да ги накара да смъкнат колкото е възможно повече цената на своите продукти. Това е удар върху печалбата на производителите в полза на търговците и е логично първите да са недоволни.

2.      Производителите.

В случая производителите на вино. Техните цели са да продадат това, което са произвели на колкото се може по-висока цена, да реализират от тези продажби достатъчно голяма печалба, така че да покрият разходите си и да реинвестират. Към това трябва да се добави и още една подробност, а именно че към настоящия момент има огромен излишък от вино (не само в България), който е на дългосрочно съхранение в избите, като разходите по това съхранение допълнително го оскъпяват. И точно в такъв момент търговските вериги, които контролират достъпа до пазара, изискват все по-ниски цени, начисляват все повече и по-абсурдни такси и комисионни, изплащат парите от реализираните продажби около половин година по-късно и т. н. Тази ситуация не е от вчера и прави производителите все по-нервни и, смятам, с пълно основание. Те са в незавидната позиция или да отговарят на все по-унизителните и на моменти абсурдни условия на търговските вериги, или да ги напуснат. Напускането обаче означава излизане от големия пазар, което в не далечна перспектива вероятно ще доведе  до сериозно свиване, та дори и до прекратяване на бизнеса им.

3.      Потребителите.

Техните интереси са да има от всичко по много, да е на добро качество и в същото време да е колкото се може по-евтино. Потребителите хранят и търговците, и производителите, така че тяхното щастие е залог за успеха на всички. Ако потребителят може да спечели от войната между търговеца и доставчика, той не би имал нищо против тя да прерасне до епични размери. Проблемът тук е, че потребителят като цяло е ирационален. Той се манипулира лесно от рекламата и се изкушава от ниските цени, като често забравя старата истина, че качествените неща са скъпи.

Мисля, че ако тази тенденция на практически монопол върху пазара от страна на големите търговски вериги се запази, ако те продължат да диктуват на производителите все по-унизителни (разбирай неизгодни) условия в крайна сметка от това ще пострада качеството на продуктите, които производителите ще предлагат. В крайна сметка потребителите няма да са щастливи, защото ще се окаже, че купуват боклуци, пък били те и евтини. Как се сваля цената на едно вино тогава, когато вече няма място за никакви компромиси с печалбата (и загубата)? Ами много просто. Намаляват се разходите за материали = изкупуване на евтино и некачествено грозде. Намаляват се производствените разходи = компромиси на всички етапи от приемането на гроздето до бутилирането на вино, без използване на скъпи бъчви, без отлежаване и т.н. Резултат: вино с крайна цена около 5 лв. бутилката, което става за пиене, но е толкова неприятно и посредствено, че за него не си струва да се говори. Да не дава Бог българският потребител да се почувства щастлив от това. Разбира се, това е крайно песимистична и донякъде преувеличена картина. Не трябва да подценяваме интелигентността на мениджърите, които управляват търговските вериги. Те нямат интерес да ликвидират производителите, а само да ги издоят доколкото е възможно без да ги убиват с това. Така или иначе играта на котка и мишка ще продължава, като целта ще е намирането и удържането на тежки компромиси –  както по отношение на цените и качеството, така и по отношение на дългосрочните интереси на всеки, който иска да присъства на пазара или да го контролира. А в края на тази война пожелателно стои един щастлив консуматор, който храни всички с готовността да похарчи парите си за хубаво вино.

“За френската нация виното е капитал, който я характеризира по същия начин, както нейните триста и шейсет вида сирене или културата й. То е напитка-тотем, съответстваща на млякото на холандската крава или на чая, който английското кралско семейство поглъща церемониално.”

Киселото мляко за българите е това, което е виното за французите. Но приликата е само структурна и външна. Киселото мляко е храна-тотем за българите и според тях то е възможно единствено и само благодарение на една бактерия. Един българин – Стамен Григоров я открил през 1905 г. и след задължителното латинско Lactobacillus прибавил и “bulgaricus”. Така претенцията на българите към киселото мляко станала номинална. Разбира се кисело мляко става и без тази бактерия, но според българите подобно мляко е недействително, нездравословно и достойно за презрение. Вероятно са прави по отношение на здравословността. Интересно е, че Пaстьор е открил разликата между  бактерии и дрожди още през 1857 г. – точно 100 години преди “Митологии” на Барт. Дрождите са отговорни за ферментацията и виното, но Пастьор не е добавил след тяхното Saccharomyces думата “franci” или нещо подобно. Значи, въпреки реалните претенции към виното, французите нямат номинални мераци  към дрождите.

Каквото е виното за французите, това е киселото мляко за българите. За разлика от виното обаче символното пространството на киселото мляко е много по-бедно. Ако виното променя тези, които го пият и споява или разделя връзките между хората, то млякото има отношение единствено към трайността – своята собствена и на тези, които го консумират. Смята се, че киселото мляко причинява дълголетие у хора, които го поемат редовно и по много с Lactobacillus bulgaricus. Самото кисело мляко обаче, ако е автентично, трае за кратко и бързо се разваля. Диалектиката на нетрайното мляко, което е в основата на дълготрайния живот, е забележителна. Виното е нещо, което се споделя и може да отлежава дълги години. Киселото мляко просто се яде и бързо се разваля. Виното извършва промяна в света на хората – с всички опасности и ползи от нея. Киселото мляко удължава живота такъв, какъвто е и не крие никакви опасности. Виното причинява еротични желания, невъздържани действия, бъбривост и главоболие. Киселото мляко причинява редовно отделяне и продължителна старост. Виното е част от публичното пространство.  Киселото мляко е заровено дълбоко в хладилника на частната сфера.

Влезте в произволен магазин за хранителни стоки в България. Изберете произволно българско кисело мляко. Изяжте го, дори да не ви хареса особено. Нищо няма да се случи. Но затова пък ще прибавите няколко часа към отреденото ви време. Ако скоро след това за пореден път стигнете до идеята, че животът е безсмислен, макар и по български продължителен, побързайте да се отправите към Франция, където:

Влезте в произволен магазин за хранителни стоки. Изберете произволно вино. Отворете го и налейте най-малко в две чаши. Дори виното да не ви хареса особено, нещо ще се случи!