Всяка година Винарията в Пловдив е събитието, което фокусира случващото се в българския  (и не само) свят на виното. Тази година Винария е от 14 до 17 март и предвид активното участие на страни като Южна Африка и Италия се очаква да бъде интересно. Във връзка с изложението в понеделник започнаха т.нар. национални дегустации, които ще решат какви са качествата на предложените вина. Повече за дегустациите може да се намери тук. Вече съм публикувал становището на Стойчо Стоев, технологът на “Логодаж”и участник в националните дегустаии, по въпроса и затова няма да го коментирам допълнително. Като цяло обаче прави впечатление, че нещата са по-прозрачни от предишни години, което без съмнение е някакъв напредък. Има две неща, които си заслужава да бъдат отбелязани в навечерието на Винария: опитите на държавната администрация да съживи износа ни за Русия (по-добре късно, отколкото никога) и новите амбиции на една важна за българското вино личност. Ето ги едно по едно:

В началото на февруари сравнително новия (от миналата есен) директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев е бил на посещение в Москва. Там са започнали преговори за усвояване на доста голяма изложбена площ в руската столица, на която да се представят вино и други български стоки след 1 април тази година. В изказванията на директора в пресата обаче все още липсва здрава конкретика и единственото, което е сигурно в тази информация, излязла в няколко столични всекидневника е, че се водят преговори. Както се казва: ще видим след 1 април и дано съвпадението с деня на лъжата не е лош знак.  Ето и едно по-пълно интервю с г-н Коев пред вестник “Труд”. Остават и няколко въпроса: Какво вино търсят жителите на космополитна Москва?; Какво им се предлага в момента, т.е. с какво ще трябва да се конкурират българските вина? и; Какво можем да предложим?. Надявам се някой в министерството да е направил този елементарен анализ, защото иначе само спомените за евтиното българско вино от времето на развития социализъм няма да свършат работа.

Второто интересно за отбелязване събитие е преходът, който Александър Канев (да не се бърка с Александър Кънев – съвременен български философ и историк на философията) прави от утвърдената вече “Беса Валей” към един напълно нов проект. Във вестник “Пари” от 15 февруари излиза интересно интервю с него, в което стават ясни бъдещите му планове. След напускането на “Беса Валей”, Александър Канев поема управлението на “Анжелус Естейт” – АД. Дружеството притежава 1070 декара лозя в землищата на село Баня и Червенаково до язовир Жребчево. Това е регионът на Кортен до Нова Загора. Там отглеждат общо десет сорта: Шардоне, Совиньон блан, Вионие, Траминер, Мускат, Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Сира и Пети вердо. В интервюто се споменават и някои подробности за новата изба, която ще се строи там. Ще се работи с големи, вкопани в земята, съдове от френски дъб и ще се използват кошови преси, които осигуряват по-равномерна и качествена екстракция. Като цяло остава впечатлението за един доста амбициозен проект по време на криза. Зад него стоят известните братя бизнесмени Ангелови. Имайки предвид, че с този проект се ангажира човекът, който стои зад успеха  на “Беса Валей”,  на този опит трябва да се гледа сериозно. Статията завършва с думите на Канев: “Впрочем заповядайте през 2012 г. в най-добрата винарска изба на България”. Както се казва: ще видим. Иначе  през последните години съвсем не липсват  и други амбициозни винени проекти в България. Като цяло смятам, че това е чудесно, защото то означава повече български вина, които се стремят към съвършенството,според както си го разбира всеки технолог и инвеститор. А за това дали тези различни разбирания ще намерят подходящите адресати сред любителите на виното,  за него не се съмнявам.

БЪЛГАРСКИТЕ ВИНАРИ НЕ ИСКАТ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС

След сериозното отстъпление на последната Винария 2009, съпътствана от  липсата на интерес от страна на медии, ценители, търговци и по- тревожното -отсъствието на много винарски предприятия; след засилените критики към цялостния формат на Националните дегустации,  винената общественост у нас очакваше най-после нещо да се промени и България да има своя истински национален конкурс за вино, каквито са всички международни конкурси.

Десетките медали, които български вина спечелиха на международни конкурси през изминалата година; позитивното отношение на родната журналистика, достигнала в пресиления си възторг дори  обявяването на Винен Ренесанс; ласкавото, макар и премерено отношение на световни винени критици към отделни български вина, продиктувано отчасти и от участието  на чужди енолози в създаването на тези вина  бяха само част от условията, които налагаха създаването на Национален конкурс за вино.  Ентусиастите от „Винен наблюдател”, „Винен индекс” и списание „Бакхус” показаха на българските винопроизводители в детайли как се прави и как изглежда един такъв конкурс. Единственото, което те нямаха, освен традиция и популярност, беше онзи брой участващи фирми, който би им позволил да нарекат конкурсите си национални.  Точно тези три фактора притежава Националната лозаро- винарска камара и трябваше само желание от страна на това сдружение на българските винопроизводители, за да организира първия национален конкурс.  Трябваше, но се оказа че  това желание го няма. Управляващите Националната лозаро- винарска камара решиха и тази  година да  си имаме Национални дегустации на които ще се оценяват винени ресурси под формата на всевъзможни варианти и партиди, заготвени в заводските лаборатории, които никога няма да застанат на рафтовете в магазините във вида, в който ще бъдат дегустирани и оценени.

Един истински винен конкурс би трябвало  да отличи добрите вина и да ги покаже на широката общественост, за да могат хората, обичащи виното, да открият тези вина сред изобилието на пазара и да си ги купят.  Българските Национални дегустации отличават  незавършени вина без концепция и пазарно ориентиране. За повечето от участващите винарски предприятия  всичко сякаш опира до спечелването на възможно най-голям брой медали, с което постижение да  намерят място в няколкото изречения, които медиите ще напишат за събитието и които само след месец никой няма да помни; защото не само няма да може да си купи тези вина, но дори няма да може и да ги дегустира никъде; ще може само да чуе и прочете за тях, след което бързо ще ги забрави.

Учудващо е, че управляващите Националната лозаро- винарска камара виждат елементи на дискриминация в един конкурс, на който да се състезават единствено реални бутилирани вина, а в същото време дискриминират точно тези завършени вина, лимитирайки броя им, без разлика на сорт и реколта, до  общо 5 червени и 3 бели за всяка фирма участник.  С това учудващите решения на управляващите не свършват. Дали водени от революционния принцип за равенство и братство ( свободата приемаме, че я имаме) или от нещо друго, за пръв път дегустаторите енолози(които ще са половината от всички дегустатори; останалите ще бъдат неенолози) ще се избират с жребий измежду всички предложени от фирмите участници. Парадоксално. В  цял Свят дегустаторите на международни конкурси се избират и канят. Нашите ще ги определи  случайността. Защо? Равни по възможности ли са; еднакво добри като дегустатори и като енолози; еднакво запознати с разликите между добрите и отличните вина; еднакво опитни за да бъдат съдии в такова отговорно състезание? Невъзможно. Равни хора няма, равни професионалисти също. Стремежът на всеки професионалист да израсне и да бъде по-добър от другите е в основата на човешкото развитие.  Ако отказът от отговорност на организаторите на тази проява да изберат с обсъждане и гласуване  най-добрите десет или дванадесет дегустатори – професионалисти е продиктуван от стремеж за запазване на мира в гилдията и пресичане на евентуални брожения от типа „защо този, а не моя дегустатор”, най- добре да раздадат и наградите с жребий. Едното води до другото.

Още по-неясен е принципът на избор на десетте неенолози. Кои са те? Кой и как оцени уменията им на дегустатори и с какво са заслужили да оценяват най-добрите български вина?

В България през последните години се създадоха наистина добри вина. Те получиха признание,  и от професионалистите, и от обикновените ценители на доброто вино. Тези вина са на стелажите в магазините и в менютата на ресторантите. Те са  тези, които с продаваемостта си и оценките за качество правят една винарска фирма по-добра от друга и един енолог по-известен от колегата си. Ценителите, потребителите и дори търговците все по-слабо се интересуват от борбата за вътрешноведомствено надмощие на винарските фирми. Какъв е смисълът винарни да спечелят златни ритони и по 20-30 медала на вина, които нито ще покажат на Винария, нито ще сложат по рафтовете в магазините? В няколкото изречения,  в които безразличните медии ще изброят първите трима по медали ли? Това ли радва българските винарни? За това ли са тези национални дегустации? Така ли изглежда българският Ренесанс?

Добрите вина имат нуждата от истински национален конкурс. Не е страшно, че тази година те ще са петдесет, а догодина сто. Страшното е всяка година да се лъжем, че имаме по осемстотин български вина, достойни за конкурс, а в същото време оцеляването на винарството да зависи от продажбите на вина от по 70-80 евроцента в страните от Източна Европа. Битката за българския пазар е жестока, особено по време, когато все повече чужди вина влизат на него и все по-малко български вина се продават зад граница на цена над 1,5- 2 евро. Всеки винен конкурс, който с рекламата си може да ти спечели поне един нов клиент, да те вкара в поне един нов ресторант или магазин, се превръща в битка на интереси . Но ние- винарите сме хора, надарени да създаваме. По-голям или по-малък, всеки един от нас е творец и изпитва удоволствие, когато усети че е  направил  добро вино, а не когато се снима със златния ритон; поне аз се чувствам така. Може би затова ми се искаше, след открития урок на журналистите, да  видим пътя, който те ни показаха и да направим конкурс с европейско измерение и по европейски стандарт, но… и тази година ще имаме Национални дегустации, за съжаление още по-причудливи и по-несъвършени от предишните.

Стойчо Стоев

Интервю на Юлия Костадинова със Стойчо Стоев.

Винен наблюдател в „Логодаж“.

Стойчо Стоев за домашните вина.

Стойчо Стоев за старите вина.

Към края на август, по-точно на 17^-ти , в няколко вестника едновременно („Телеграф” , „Класа” и „Монитор”) се появява името и мнението на Павел Чернев – кмет на община Сухиндол, който оптимистично прогнозира, че винарският бранш ще е в криза още една година. Заразен оптимизъм, гарниран с констатацията, че хората търсят или вино за 30-40 лв. или за 1.50-2.00 лв. Къде сме ние всичките, които търсим и намираме вино някъде по средата? Кметът явно не знае. Почти едни и същи думи и в трите вестника. Само в „Монитор” информацията е малко повече, но това не е за добро. Не знам какво да мисля за констатация като „Винарството се връща към първичното производство с малко съвременни машини и малки серии от бутикови вина”. Има и още, но не ми се цитира повече от уважение към читателя. Дано кметът да се е шегувал.В самото начало на септември се появяват две новини – едната важна, а другата не. Първата е, че за директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното е назначен Красимир Коев на мястото на Росица Горанова. Втората идва от Пламен Моллов: Вестник „Стандарт” го цитира на втори септември под заглавие „Залежават 2 млн. Бутилки”. Оказва се, че производители разполагат с толкова много непродадено вино от предишни реколти, че дори и един литър да не произведат тази година, няма да се усети липса на пазара. Потреблението е толкова свито, че производителите просто не могат да продадат това, което са произвели. Има ли смисъл, пита се, да продължават да произвеждат онова, от което вече има в такъв огромен излишък. Тази новина е важната и неприятната. За съжаление тя е само началото в черния ми списък.

Ето само част от заглавията:

„24 Часа” от 10.09.2009 – „Управата на най-засегнатия от кризата бранш предлага: ДА ПРЕВАРИМ ВИНОТО В БИОГОРИВА” – В статията пише, че изби обявявали нулева година, все едно се говори за средното образование. Големи изби ще правят 2009 г. вино само от собствени лозя, което напрактика убива лозарите и то не само за тази година. „Да пием родни еликсири” – отчаяно се провиква Пламен Моллов от страниците на „Стандарт” от 12.09.2009. Пак там на 14^-ти четем: “БРЮКСЕЛ ПЛАЩА ЗА ИЗКОРЕНЕНО ЛОЗЕ”. Не знам каква утеха е да ти платят тогава, когато слагаш кръст на поминъка си, но все е повече отколкото нищо. Цялата преса, която има отношение по въпроса, дава ясно да се разбере, че предстоят много, ама наистина много фалити на български лозари.

В цялата тази черна поредица от заглавия, изскача един много логичен въпрос: Какво става с гроздето, което винпромите не изкупуват дори на цена под неговата себестойност? Отговорът е прост: мало и голямо се заема да прави вино и ракии в домашни и не чак дотам домашни условия.  Много изби също се изкушават в тази кризисна ситуация на излишък от вино да бутилират без да плащат данъци. Това е сивата зона на безданъчните и неконтролирани от държавата алкохоли. Това значи и още по-ниско потребление на легалната продукция, която идва от избите, плащащи данъци. Държавата разбира се веднага вдига мерника на сивия сектор. Красноречиво заглавие в „Експрес” от 29.09: „ДЯНКОВ СЛАГА ДАТЧИЦИ ВЪВ ВИНПРОМИТЕ”. Да беше стъпвал Дянков във Винпром, едва ли би се хабил с подобни глупости. Помня преди време наивната идея чрез спиртомери на селските казани, държавата да контролира частното производство. Така или иначе всички колеги журналисти и всички не-колеги политици се възмущават от сивия сектор и му кроят шапка. На сивите българи обаче не им пука. Странно е също и колко безкрайна е човешката глупост в такива моменти. От няколко вестника като например „24 часа” от 30.09 разбираме, че според РЗС и по-точно според неговия лидер „Голяма част от българското вино и ракия не са от грозде, а от вносни спирт, дестилати и мъст, подобрители, ароматизатори и оцветители”. Представете си – намираме се сред море от евтино, непродаваемо вино и грозде, което никой не купува и което някои искат да обърнат на гориво, за да не са съвсем на загуба. И ето точно в този момент според г-н Янев някакви вредни елементи се набутват с луди пари за спирт (?) и материали от чужбина за да направят…. вино менте!!!

Настроението не се променя и през октомври:

„ЛОЗАРИТЕ БОЙКОТИРАТ ВИНПРОМИТЕ” – „Монитор” от 01.10.

„ИЗКОРЕНЯВАТ ЛОЗИ ЗАРАДИ НИСКИ ЦЕНИ” – Стандарт от 06.10.

„ЕСЕНТА НА ГОРЧИВИЯ ГРОЗДОБЕР” – „Дневник” от 07.10.

„ОБЩИНАР СИ НАПРАВИЛ НЕЛЕГАЛЕН ВИНПРОМ” – 24 Часа от 08.10.

„ИЗНОСЪТ НА ВИНО ЩЕ НАМАЛЕЕ С 60%” – „Пари” от 23.10.

Отделен е и въпросът за качеството на гроздето тази година. Ако човек чете вестници, ще остане с впечатлението, че то е страхотно. Това обаче съвсем не е така. На много места паднаха сериозни дъждове малко преди гроздобера, което много влоши положението.

Ще ми се да приключа с нещо оптимистично, но не се сещам за нищо подходящо. Някакви идеи?

Мелнишкото вино е доста популярно в Чехия. В последните години то става все по-известно и в Централна Европа.

То обаче няма нищо общо с България.

В малкия град Мелник е сравнително равно, до града се събират две реки, а на възвишението се извисява огромен средновековен замък.

Мелник е принадлежал и в известен смисъл все още принадлежи на една от най-старите бохемски аристократични фамилии – Лобковиц.  Когато българският посланик попитал един от Лобковиц и по-точно този, който се грижи за Мелник, дали знае, че и в България има такъв град, известен с виното си, аристократът с чувство за хумор отговорил: „Да, чувал съм. Може би трябва да разровя в семейните сандъци и да видя дали нямам някакъв документ за собственост”. Де късмет, де?

Мелник е на около час път от Прага в северна посока. Там няма широка мелнишка лоза, нито уникален тероар, нито местен шовинизъм. Затова пък има чехи и Лобковиц. Последните са решаващ фактор за това мястото да е приятно, да не ти сипват вода във виното, да не те заливат с чалга, да не ти съдират кожата с надценки за нищо и най-важното: местните родолюбци не ти обясняват заплашително и със стъклен поглед, че Мелнишкото вино е най-хубавото в света. Нито се фукат с историята си, а не е като да няма такава.

Виното само по себе си далеч не е изключително, но за сметка на това цената му е съобразена с тази не-изключителност и човек не се чувства излъган или ощетен спрямо очакванията си.  Напротив! Бялото от сорта Müller-Thurgau струва около три евро бутилката  (около 90 крони) и за цената си е направо превъзходно – свежо, плодово и леко, със средна много приятна плътност. Между другото то носи името Ludmilla – на света Людмила, която е родена в Мелник и е покръстена от самия Методи през 9 век. Това е било важен момент от християнизацията на Бохемия. Всичко, което има отношение към виното и историята в града, е поднесено много добре и премерено – няма и помен от аристократична надменност. Като цяло атмосферата е приятна и това е видно дори от начина, по който хората са си направили сайта.  Мястото за пореден път ме натъжи, защото ми показа, как в далеч по-лоши лозарски условия предприемчивите и културни хора могат да направят много повече от нас – българите. При това без излишни претенции.

Подобни пътувания и срещи с градове и места, които имат странни съответствия с България, винаги са ме карали да обичам още повече местата като Мелник – имам предвид този на юг с широката мелнишка лоза и скалните пирамиди. Тази обич обаче е болезнена и тъжна; дали пък не е и извратена? Обратно на това все по-малко харесвам голяма част от сънародниците си, братята българи, които разреждат с вода уникалното си виното и го превръщат в помия.  След което се бият по гърдите и продават въпросната помия скъпо и с претенцията, че ти предлагат елексира на живота. Ако не ти харесва, значи не си българин и нищо не разбираш от вино.  Мерси! При това положение още дълго ще предпочитам Мелник в Чехия. А любовта ми към моя, отечествен Мелник, ще продължава да бъде болезнена и противоречива.

 От класациите на Винен индекс за периода от март до май си заслужава да се отбележат няколко сравнително евтини и още по-сравнително интересни вина: В мартенската класация излезе едно Шардоне на Винекс Преслав . Ето го:

Шардоне Медово 2007, „Винекс Преслав” АД
Характеристика: Отличен, жив, плътен и златист цвят. Ароматът е богат и интригуващ, съчетаващ в превъзходен баланс ароматите на грозде и дъб. Долавят се нежни аромати на зряла круша, манго и други цитрусови плодове, допълнени от нотки на лешник, мед и ванилия. Вкусово е много добре структурирано, хармонично и балансирано с приятни киселини, елегантност и финес.

Виното не би трябвало да е над 15 лв. и за тази цена определено си заслужава.

Друго вино, което ми се струва мъничко надценено от комисията, но което безспорно е друг фаворит във съотношението цена/качество е:

Мерло Специална Селекция 2005, Черноморско Злато .
Характеристика: Приятен тъмно червен цвят, с гранатов оттенък. Интригуващ букет от аромати съчетаващ зрели червени и черни плодове, подправки, ядки, сушени плодове, кафе, печен дъб, конфи, ликьор. Силно, плътно тяло, с много топлина, кадифеност и мекота. Долавя се приятна сладост, дължина и хармония, съчетани с развитие на фини вкусови аромат.

Макар в летните горещини това да не е най-подходящият избор, все пак цената му е изключително добра. Струва около 10 лв.

Последното, което прави впечатление е:

Гевюрцтраминер Барел Ферментед 2008 ВИ „Братя Минкови”
Характеристика: Наситен и красив жълто зелен цвят. Ароматът е събран, силен и богат съчетаващ – роза, цветя, цъфнал храст и цитрусови плодове. Вкусово е много добре структурирано, с плътно и дълго тяло, чудесен баланс и нежни киселини. Един интересен и впечатляващ траминер.
Цената също е великолепна – под 10 лв. Трябва да призная, че “Братя Минкови” бързо навлязоха в този сегмент от пазара и до момента се движат много добре.

Ако искате да видите пълните класации с повече подробности, можете да го направите от тук.

Доста по-интересни неща се появиха в класациите на клуб “Винен наблюдател”. Първото нещо, което си заслужава да бъде прочетено е комюникето, посветено на “Винария”. Цялото. А след това и комюникето за екзотичните вина. Интересното в първата дегустация беше, че опитахме и вина на известни български технолози, които по ред причини не участват във “Винария”. Това бяха вината на Вал Марков и Огнян Цветанов: интересни, оригинални и обикновено спорни. Нещо друго, което ми се стори интересно и отново с добро съотношение качество/цена беше:

Cabernet Franc + Barbera 2008, Тракия Естейт, цена: около 10 лв.
Цвят – интензивен красив рубин с виолетов оттенък. Аромат – интензивен плодов аромат на зрели плодове, малина, ванилия. Вкус – средно тяло, все още прекалено младо с изпъкващи киселини и среден обем. Като цяло много свежо и плодово, с дълъг леко парлив финал и преобладаващи акценти на череша и сладко от вишни.
Оценка: 83.3
Я. Б. – 83, Я. З. – 85, Я. П. – 82, И. Б. – 82, Е. Б. – 82, М. Б. – 84, Е. С. – 85

Автор на виното е Антим Драгиев. Не съм го пил от Винарията насам и би ми било любопитно да видя отново как се е развило в бутилката до момента.

Пълната и интересна класация можете да видите тук.

Като цяло общото впечатление от Винаря поне за мен беше, че огромната част от производителите полагат резултатни усилия да подобрят общото качество на вината си, но като цяло на почти всички им липсва специфика и оригиналност. Без последните трудно ще се сборим на пазара с качествените и евтини вина от чужбина.

Комюнике № 16 Февруари 2009: Има ли истина в старите вина, когато са български?

На поредната дегустация през февруари клуб „Винен наблюдател“ опита 11 вида български вина на възраст над 5 години. Очакванията бяха, че старите български вина няма да се представят добре, но все пак имаше изненада – те изглеждаха по-зле от очакваното. Най-младото вино беше Розе Санта Сара 2004 г., а най-старото – Мерло Енотека на винпром Хасково от 1988 г.

Наш гост беше Вили Гълъбова.

Розе Санта Сара 2004, цена около 18 лв.
Цветът е с развитие, ягодов. Аромат – компот от ягоди, варени плодове, развит нос, опушен, карамелен. Вкус – преминало е, мармалад, домат, горчив плод, силно изявена сладост, пудра захар, воднисто, минерален.
80,4 точки
Я. Б. – 79, Я. З. – 79, Я. П. – 79, И. Б. – 82, Е. Б. – 83, М. Б. – без оценка.

Деспот Слав 2001 г., цена около 21 лв.
Окислено, деградирало вино, не става за пиене.
00 точки
Я. Б. – … окислено, деградирало, Я. З. – окислено, не става, Я. П. – под 70, И. Б. – 00 – не става, Е. Б. – 60, М. Б. – 77

Старо червено от Оряховица 2000 г. (каберне – мерло) Домейн Менада, цена 14-15 лв.
Цвят – с леко развитие, гранатов, уморен. Аромат – силно танинов, потиснат нос, развит нос, конфитюр. Вкус – воднист, тънко тяло, лош баланс, късо, будкаво, изпъкват груби танини, тялото разделено.
72 точки
Я. Б. – 70, Я. З. – 76, Я. П. – 71, И. Б. – 72, Е. Б. – 73, М. Б. – 70

Мерло от Стамболово 1999 г., цена около 7 лв.
Цвят – рубин с леко развитие, прозрачен, сравнително свеж. Аромат – слаб нос, неоткрояващ се, на границата на безличност, деликатен, шума, дренки. Вкус – воднисто, вяло, стипчиво, късо, грубо, тялото се разделя.
73,6 точки
Я. Б. – 72, Я. З. – 78, Я. П. – 72, И. Б. – 73, Е. Б. – 75, М. Б. – 72

Мавруд Пълдин – Перущица 1999 г., цена около 12 лв.
Цвят – развит, гранатов. Аромат – замърсен нос, нечисти нотки, канал. Вкус – воднисто, прашно, безлично.
69,1 точки
Я. Б. – 70, Я. З. – 60+, Я. П. – 68, И. Б. – 74, Е. Б. – 75, М. Б. – 68

Мавруд царска резерва Домейн Бойар 1999 г., цена 19 лв.
Цвят – жив, гранатов, с развитие. Аромат – силно танинов нос, силен дъб, горски плодове, свежест, мармалад от шипки. Вкус – жив, наситен, средно тяло, плодове, танинов, катран.
76,5 точки
Я. Б. – 76, Я. З. – 80, Я. П. – 77, И. Б. – 76, Е. Б. – 77, М. Б. – 73

Мерло Азбука – от Стамболово 1996, винпром Хасково, цена – около 12 лв. Цвят – развит. Аромат – окислен нос, белина, окислено, мъх, гора. Вкус – без достойнства, окислен, блудкав.
68,6 точки
Я. Б. – 72, Я. З. – 60+, Я. П. – под 70, И. Б. – 71, Е. Б. – 70, М. Б. – без оценка.

Каберне Ловико Сухиндол 1996 Селектед Рилийз, цена сега около 20 лв., преди 5-6 години – около 8 лв.
Цвят – развит. Аромат – като цяло слаб, със запазен отенък на плод, компот от сливи, мрамалад, кожа, обор. Вкус – тънко тяло, грубо, кратко, разпадащо се, препечени нотки, кисело.
75,6 точки
Я. Б. – 78, Я. З. – 75, Я. П. – 76, И. Б. – 75, Е. Б. – 74, М. Б. – без оценка

Мерло 1996 г., винзавод Димят Варна
Цвят – много развит. Аромат – слабо интензивен, оксидиран, кафе, порто, бадем, минерал. Вкус – средно тяло, лека сладост, деградирало, престояло, оксидация.
72 точки
Я. Б. – 80, Я. З. – 72, Я. П. – под 70, И. Б. – 72, Е. Б. – 71, М. Б. – 67

Мерло от Стамболово 1991, винпром Хасково, цена 14-15 лв.
Цвят – развит. Аромат – замърсен нос, мускус, гума, канал. Вкус – воднисто, анемично.
71,8 точки
Я. Б. – 78, Я. З. – 60+, Я. П. – 74, И. Б. – 75, Е. Б. – 74, М. Б. – 70

Мерло от Стамболово 1990 г., винпром Хасково, цена 15-16 лв. Купено в подаръчен комплект с още едно такова вино за 90,00 лв.!
Цвят – развит. Аромат – танинов, шума, леко пикантен. Вкус – воднист, средно тяло, анемичен.
75,4 точки
Я. Б. – 77-78, Я. З. – 78, Я. П. – 75, И. Б. – 76, Е. Б. – 76, М. Б. – 70

Мерло Енотека 1988, Хасково.
Цвят – развит. Аромат – замърсен нос, винен нос, мускус, канал. Вкус – запазено тяло, приемливо, прилични танини.
79,6 точки
Я. Б. – 81, Я. З. – 80, Я. П. – 79, И. Б. – 79, Е. Б. – 79, М. Б. – 80

• Класацията на сп. Бакхус „Вино на годината“. Забележителна и невъзможна за пренебрегване.
• Винен наблюдател. Често пъти на нашите сбирки се опитваха различни вина, както и някои от изброените по-долу и в Бакхус, като смятам, че оценките винаги са били точни и непредубедени.
• Дегустациите и материалите в e-vestnik.
• Винен индекс, който следва по-надолу.
• Цените подлежат на коментар.

И така:

ЧЕРВЕНИ ВИНА на 2008

Завърши финалният кръг на конкурс „Винен индекс“ – 2008, който се провежда от „Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки“ ЕООД („НИИВСН“ ЕООД) с партньорството на списание „Мениджър“ и сайтът vinoto.com. В него участват най-добрите български и вносни вина предлагани на българският пазар, които са получили в месечните кръгове оценка над 82 т. По-долу са публикувани резултатите и отличията на вината. В този брой ще представени червени вина. Дегустационната комисия оценява вината по 100-бална точкова система, като се изчислява средноаритметична стойност от оценката на отделните дегустатори. Според присъдените точки вината получават следните отличия – „Вино на годината“ (за бели, розе,шумящи и червени), „Голям златен медал“, „Златен медал“, „Сребърен медал“, „Бронзов медал“, „Златен диплом“ и „Диплом за качество“.

Това заседание, дегустационна комисия бе в състав: председател д-р Наум Симов – „НИИВСН“ ЕООД – София, зам. председател инж. Стоян Геров – инженер-технолог в „НИИВСН“ ЕООД – София и членове: доц. Христо Спасов, Университет по Хранителни технологии – Пловдив, инж. Владимир Влъчков – гл. технолог „Домейн Бояр“, инж. Димитър Грозев – гл. технолог „Тера Тангра“, инж. Димитър Ценов – началник производство „Винекс Славянци“, Ясен Бориславов – клуб „Винен наблюдател“, д-р Ясен Захариев – НБУ и клуб „Винен наблюдател“, Ефросия Благоева – клуб „Винен наблюдател“, инж. Валентин Николов – „Винпром Пещера“, представител на Съюз на енолозите в България (СЕБ).

[polldaddy poll=1201001]

1. Отличие „ЧЕРВЕНО ВИНО НА ГОДИНАТА“ получи едно вино

Norwood Shiraz-Cabernet-Merlot 2004, Salomon Estate, Австралия
Вносител: Project-AW
Характеристика: Виното е с изключително плътен и наситен тъмно червен цвят, с аромат на кафе, шоколад, синя слива, касис, подправки и черни плодове (къпина). Вкусът е мощен, плътен с галещи и сладки танини. Много добре балансирано и хармонично тяло, с мекота, мазнота и елегантност. Финалът е атрактивен и завладяващ с лека горчивина.
Ориентировъчна цена: 32,64 лв.

2. Отличие „ЗЛАТЕН МЕДАЛ“ получиха 10 вина

SOETTO Cabernet Franc 2005, Винарска изба „Логодаж“
Характеристика: Това е едно изключително класно и атрактивно тероарно вино от региона на Мелник. Цветът е тъмно рубинен, красив и плътен, с виолетови оттенъци. Ароматът е богат и многопластов, изграден от ухания на касис, зрял плод, листа и плодове на боровинка, допълнени от шоколад, ванилия и конфи тонове, с пикантни нотки на орех. Тялото е обемно, агресивно плодово, но много меко, със стопени танини, плътно, топло и хармонично. Доминират зряла сладост, много конфи и шоколад. Послевкусът е дълъг и атрактивен. Балансът между цвят, вкусове и аромати е забележителен. Елитно вино с голям потенциал, изразяващо по впечатляващ начин характера на сорта Каберне Фран.
Ориентировъчна цена: 15,00 лв.

Вила Любимец Мерло Премиум Резерва 2005, „Вертикал“ АД
Характеристика: Хубав червен цвят с кафеникави нюанси. Невероятно интересен и интензивен аромат. Букетът е комплексен, като включва сладки сушени плодове, подправки, захаросани сладки, ром и чушка, приятно гарнирани с нежни нотки на дъбова дървесина. Тялото на виното е елегантно, дълго, с много меки и кадифени танини съпроводени от богат вкусов аромат – ванилия, шоколад, вишна и костилка. Едно много добро вино, комплексно, с чудесна корелация между аромати и вкус.
Ориентировъчна цена: 19,95 лв.

Каберне Совиньон Резерва 2006, „ЛВК-Винпром“ АД
Характеристика: Наситен червен цвят с карамелен оттенък. Добре развит букет, с акценти върху касис, къпина, шума и кафе. Вкусово е с плътно и дълго тяло, много хармония и богатство от вкусови аромати, които преминават в сладък финал – череша, черница, подправки, печена слива. Виното предизвика дискусия и разнопосочност в комисията, но щом то предизвиква спор значи е едно интересно вино.
Ориентировъчна цена: 7,00 лв.

Мерло Пристис Премиум 2004, Винпром Русе
Характеристика: Наситен керемидено червен цвят. Силен и богат букет от аромати, съчетаващ тонове на червени плодове ( вишна, череша с костилка ), билки, подправки, добре вградена дъбова дървесина, копър, катран, сушен плод и др. Богат вкусов аромат, който ни съпровожда до финала, където отчетливо се усеща ванилия, малко мента и сладък дъб. Тялото е леко, елегантно, с чудесна хармония и финес.
Ориентировъчна цена: 3.50 лв.

Fleurieu Peninsula Syrah-Viognier 2004, Salomon Estate, Австралия
Вносител: Project-Aw
Характеристика: Плътен интензивен, керемидено червен цвят. Ароматът е интензивен и много интересен – на черни плодове, стафида, кафе и шоколад. Вкусово е елегантно, меко, със сладки и сочни танини, много добра хармония и баланс между компонентите. Тялото е дълго, плътно и стегнато. Отлична корелация между аромат и вкус. Впечатляващо вино с топлина и финес.
Ориентировъчна цена: 41,82 лв.

EDOARDO MIROGLIO Пино ноар 2006, ЕДОАРДО МИРОЛИО
Характеристика: Нежен светло червен цвят с керемидени оттенъци. Добре развит букет от аромати, с акценти на череша, ванилия, и костилкови плодове. Долавят се и какао, сушен плод, кожа и пикантни тонове. Виното е с лека, елегантна структура, меки и нежни танини, много добър вкусов аромат, дълго и елегантно, с ароматен финал.
Ориентировъчна цена: 25,00 лв.

Encore Syrah 2007, Катаржина Естейт
Характеристика: Наситен рубинено червен цвят. Аромат на тъмни горски плодове, шоколад, пикантни подправки, сушени чушки и дъб. Много добре структурирано, хармонично и балансирано тяло, с меки и кадифени танини, сладост, топлина и стил.
Ориентировъчна цена: 34,00 лв.

Twins Каберне Совиньон & Каберне Совиньон 2006, Катаржина Естейт
Характеристика: Интензивен плътен цвят с леко керемиден оттенък. Ароматът е експлозивен – зрели горски плодове, сушени листа и мъх. Много добре изразени тонове на пушек, дъбова дървесина и подправки. Тялото е плътно, дълго, с много добра структура и меки, сладки танини. Виното е много хармонично и атрактивно с дълъг и впечатляващ послевкус.
Ориентировъчна цена: 12,00 лв.

Мерул Каберне Совиньон 2007, ВИ „Румелия“
Характеристика: Плътен, рубинено червен цвят. Ароматът е интензивен, събран и плодов. Долавят се боровинка, червени плодове, (череша, вишна), допълнени от какао, смола и тютюн. Вкусово е с добра структура, сладост, хармония и дълго тяло. Танините са топли и меки с усещане за кадифе.
Ориентировъчна цена: 8,00 лв.

Мерло от Стамболово 2004, Винпром Хасково
Характеристика: Много добре съхранен червен цвят с керемидени нюанси. Букета е богат интензивен и добре развит. Долавят се акценти на сушени листа, трюфел, пипер и конфи. Вкусово е с добра хармония, отлично балансирани компоненти, и благороден финал.
Ориентировъчна цена: 5,50 лв.

3. Отличие „СРЕБЪРЕН МЕДАЛ“ получиха 4 вина

Карменер Cuvee prestige 2007, „ЛВК-Винпром“ АД
Характеристика: Красив и искрящ рубинено червен цвят. Ароматът е много впечатляващ, подчертано плодов, интензивен и богат. Усещат се вишна, череша, касис, черница, къпина, костилка и горски плодове. Вкусово е със средно тяло, добър баланс и развитие на пикантни аромати. Един нов за България сорт, но явно е перспективен и с добър потенциал. На членовете в комисията допадна атрактивният и чаровен плодов аромат. С интерес ще следим и следващата реколта от това вино.
Ориентировъчна цена: 12,00 лв.

Halla Мерло 2007, Катаржина Естейт
Характеристика: Плътен червен цвят. Ароматът е интензивен и богат, съчетаващ приятни дъбови нотки с дребни горски плодове, (касис, червена боровинка), какао, шума, шоколад, кафе и конфи. Тялото е много добре структурирано, хармонично, с меки нежни танини, кадифен вкус, богатство от вкусови аромати и пикантен финал.
Ориентировъчна цена: 13,00 лв.

Question Mark 2007, Катаржина Естейт
Характеристика: Плътен тъмно червен цвят с гранатов оттенък. Ароматът е мощен, дълбок и богат. Долавят се богата палитра от аромати на – боровинка, трюфел, конфи, ликьор, мъх и сладки сушени плодове. Вкусово е хармонично, много добре балансирано и сочно, с приятна сладост. Тялото е плътно, много дълго, изпълва устата с чудесни аромати и меки топли танини. Хубав ароматен финал.
Ориентировъчна цена: 36,00 лв.

„Братя Минкови – традиция от 1875″ Кюве 2006, ВИ „Братя Минкови“
Характеристика: Виното притежава плътен и наситен пурпурен цвят. Ароматът е много интензивен и богат, с преобладаващи плодови нюанси на зрели черни плодове (череша, касис, боровинка), тъмен шоколад, вишна, дим и конфи. Допълнително се долавят подправки, препечени тонове и свеж цветист акцент. Плътно и мощно тяло с много мекота, сладост и топлина. Атрактивен и запомнящ се финал.
Ориентировъчна цена: 17,40 лв.

4. Отличие „БРОНЗОВ МЕДАЛ“ получиха 4 вина

SANT’ ILIA Пино Ноар 2007, ЕДОАРДО МИРОЛИО
Характеристика: Черешово червен цвят с кафяв нюанс. Добре развит букет от аромати на череша, костилка, бял пипер, кожа, какао и подправки. Вкусово е много елегантно, с топлина и финес. Чудесен вкусов аромат съпровожда дългото тяло и завършва с ароматен финал.
Ориентировъчна цена: 8,00 лв.

Вила Понте Каберне Совиньон & Сира 2006, „Черноморско Злато“ АД
Характеристика: Красив тъмен рубин, с интензивен и богат букет, съчетаващ интересен черен горски плод, вплетен във ванилови и дъбови нюанси, допълнени от орех, печено месо и мента. Тялото е меко и сочно, с кадифени танини, дължина и хармония. Развиват се вкусови аромати на кафе и шоколад. В послевкуса се долавя слива и касис. Виното предизвика дискусия в комисията, като на мнозинството то допадна, но имаше и контрапункти. Явно това е вино с характер.
Ориентировъчна цена: 8,50 лв.

Red Contemplations 2007, Катаржина Естейт
Характеристика: Жив и наситен тъмно червен цвят. Ароматът е интензивен и богат, съчетаващ в себе си изключително разнообразие – нотки на череша, къпина, чушка, препечен дъб, подправки и конфи. Виното е с отлична кореспонденция между аромат и вкус. Тялото е много добре оформено, сочно, дълго с приятна сладост, чудесни вкусови аромати и топлина. Финалът е дълъг и впечатляващ с тонове на кафе и шоколад.
Ориентировъчна цена: 16,00 лв.

„Каберне Совиньон“ – специална селекция 2003, „Черноморско Злато“ АД
Характеристика: Плътен и наситен, керемидено червен цвят. Ароматът е интензивен и събран в красив букет от нежни тонове на мента, касис, сушени листа, кафе, кожа и трюфел. Богата палитра от сложни и благородни аромати. Вкусово много, много дълго усещане във устата за карамел, дъбова дървесина, ванилия и дим. Дълго след като го отпием, ароматите на това вино ни преследват. Един класически пример, за класическо старо вино.
Ориентировъчна цена: 14.90лв.

5. Отличие „ЗЛАТЕН ДИПЛОМ“ получиха 7 вина

Търговище Мерло 2007, „ЛВК – Винпром“ АД
Характеристика: Жив и искрящ рубинено червен цвят. Изключително плодов аромат, интензивен и завладяващ. Преобладават череша, костилка и слива. Долавят се и аромати на касис и чушка. Вкусово е със средно тяло, с меки и приятни танини, добър баланс и приятни киселини. Едно приятно младо вино.
Ориентировъчна цена: 9,70 лв.

Мерул Мерло 2007, ВИ „Румелия“
Характеристика: Тъмно червен цвят с виолетови оттенъци. Ароматът е доминиран от черни горски плодове, зряла череша и какао. Долавят се и къпина, кафе, печена слива и приятни дъбови нотки. Вкусово е хармонично, добре балансирано, с дълго тяло, меки танини и нотки на черен шоколад. Приятен пикантен финал.
Ориентировъчна цена: 8,00 лв.

Las Karevo Мерло 2007, „ВИНИ – Бошкилов“ ООД
Характеристика: Рубинено червен цвят. Аромат на зрял плод – черница, череша, слива, умело съчетани с нотки на ванилия подправки и дъб. Тялото е плътно, стегнато, с добра структура и приятно развитие на нежни вкусови аромати. Ароматен послевкус, с пикантна горчивина.
Ориентировъчна цена: NA

Кюве Престиж Каберне Фран 2007, „ЛВК-Винпром“ АД
Характеристика: Жив и искрящ рубинено червен цвят. Ароматът е интензивен, плодов, много нежен и приятен. Усещат се черни горски плодове (касис, боровинка), добре преплетени с аромати на сухи листа, костилка, черен пипер и печено. Тялото е леко до средно, добре структурирано, с топлина и елегантност. Като цяло виното може да се определи като леко и приятно, с много красив аромат.
Ориентировъчна цена: 12.90 лв.

C & M Merul 2007, ВИ „Румелия“
Характеристика: Наситен, тъмно червен цвят. Ароматът е плътен и събран с нотки на червени плодове – дренки, череша, каркаде. Тялото е добре структурирано, балансирано и хармонично, с развитие на касис и шоколадови нотки. Финалът е дълъг, ароматен, с приятна тръпчивост
Ориентировъчна цена: 8,00 лв.

HYPNOSE MERLOT 2006, ВИ „ЛОГОДАЖ“
Характеристика: Интензивен и плътен наситено червен цвят. Ароматът е богат и многопластов. Доминират нотки на зрял плод, синя слива, карамел, конфи и кафе, съчетани с тонове на хубав дъб. Вкусово е с много добра структура, хармония и баланс. Тялото е дълго, с меки, топли танини и развитие на плодови аромати (препечен плод). Виното бе пуснато за повторна дегустация след интересната дискусия миналият месец.
Ориентировъчна цена: 25,00 лв.

Contemplation Red 2006, „Катаржина Естейт“ ЕООД
Характеристика: Наситен червен цвят с керемидени нюанси. Ароматът е интензивен и много богат. Долавят се черни плодове (къпина, череша), сушени сладки плодове (черна стафида, смокиня, синя слива), които се допълват с акценти на шоколад. Букета от аромати се обогатява елегантно от тонове на пушек и хубава дървесина. Вкусово виното е много хармонично и добре балансирано със сочни и сладки танини. Притежава дълго тяло и атрактивен финал.
Ориентировъчна цена: 15,00 лв.

6. Отличие „ДИПЛОМ ЗА КАЧЕСТВО“ получиха 5 вина

Пристис Перфект Каберне Совиньон & Мерло & Пино Ноар 2007 Винпром Русе
Характеристика: Жив и наситен червен цвят, с много интензивен и плътен аромат. Преобладават тонове на сладка череша, вишна с костилка, къпина и сушен плод. Вкусово е с много елегантни аромати. Долавят се дъбови нотки, подправки и сушена слива, придружени от топли и меки танини, дълго, сочно тяло и впечатляващ ароматен финал. Една чудесна комбинация, разкриваща очарованието и на трите сорта.
Ориентировъчна цена: 8.90 лв.

Медиста Каберне Совиньон 2007, „Вила Котис“ ООД
Характеристика: Наситен и плътен червен цвят. Ароматът е интензивен, подчертано плодов. Доминират тонове на зрели плодове – къпина, касис, синя слива и черна череша. Вкусово ароматите се доразвиват и ни съпътстват до края. Тялото е със средна плътност и добра структура, дълго, сочно, със зрели и кадифени танини. Много приятно вино, с топлина и хармония.
Ориентировъчна цена: 7.00 лв.

Las Karevo Каберне Совиньон 2007 „ВИНИ – Бошкилов“ ООД
Характеристика: Хубав, наситен рубинено червен цвят. Ароматът е интензивен, плътен и интригуващ. В богатството от аромати открояваме – сладки черни плодове, какао, ликьор, ром, шоколад и дъб. Вкусово е добре балансирано и хармонично с приятни меки танини.
Ориентировъчна цена: 14,00 лв.

White Soil Mezzek Каберне Совиньон & Мавруд 2006, Катаржина Естейт
Характеристика: Красив червен цвят с керемиден оттенък. Аромата е добре развит, богат и комплексен. Долавят се тонове на сушени листа, червена боровинка и костилка, много добре съчетани с дъбови тонове. Вкусово е сочно, елегантно, с меки танини и много добра структура. На финала се долавят закачливи киселини.
Ориентировъчна цена: 6,00 лв.

GOLDEN AGE Каберне Совиньон 2006, Винекс Преслав
Характеристика: Красив червен цвят с керемидени нюанси. Ароматът е интензивен, подчертано плодов, с тонове на горски плодове, къпина, череша и нюанси на дъб. Вкусово ароматът се обогатява с тонове на кафе и шоколад. Тялото е дълго, плътно и стегнато. Танините са много меки и придават на виното топлина и елегантност. Виното е балансирано и хармонично с дълъг и приятен финал.
Ориентировъчна цена: 14,40 лв.