Всяка година Винарията в Пловдив е събитието, което фокусира случващото се в българския  (и не само) свят на виното. Тази година Винария е от 14 до 17 март и предвид активното участие на страни като Южна Африка и Италия се очаква да бъде интересно. Във връзка с изложението в понеделник започнаха т.нар. национални дегустации, които ще решат какви са качествата на предложените вина. Повече за дегустациите може да се намери тук. Вече съм публикувал становището на Стойчо Стоев, технологът на “Логодаж”и участник в националните дегустаии, по въпроса и затова няма да го коментирам допълнително. Като цяло обаче прави впечатление, че нещата са по-прозрачни от предишни години, което без съмнение е някакъв напредък. Има две неща, които си заслужава да бъдат отбелязани в навечерието на Винария: опитите на държавната администрация да съживи износа ни за Русия (по-добре късно, отколкото никога) и новите амбиции на една важна за българското вино личност. Ето ги едно по едно:

В началото на февруари сравнително новия (от миналата есен) директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев е бил на посещение в Москва. Там са започнали преговори за усвояване на доста голяма изложбена площ в руската столица, на която да се представят вино и други български стоки след 1 април тази година. В изказванията на директора в пресата обаче все още липсва здрава конкретика и единственото, което е сигурно в тази информация, излязла в няколко столични всекидневника е, че се водят преговори. Както се казва: ще видим след 1 април и дано съвпадението с деня на лъжата не е лош знак.  Ето и едно по-пълно интервю с г-н Коев пред вестник “Труд”. Остават и няколко въпроса: Какво вино търсят жителите на космополитна Москва?; Какво им се предлага в момента, т.е. с какво ще трябва да се конкурират българските вина? и; Какво можем да предложим?. Надявам се някой в министерството да е направил този елементарен анализ, защото иначе само спомените за евтиното българско вино от времето на развития социализъм няма да свършат работа.

Второто интересно за отбелязване събитие е преходът, който Александър Канев (да не се бърка с Александър Кънев – съвременен български философ и историк на философията) прави от утвърдената вече “Беса Валей” към един напълно нов проект. Във вестник “Пари” от 15 февруари излиза интересно интервю с него, в което стават ясни бъдещите му планове. След напускането на “Беса Валей”, Александър Канев поема управлението на “Анжелус Естейт” – АД. Дружеството притежава 1070 декара лозя в землищата на село Баня и Червенаково до язовир Жребчево. Това е регионът на Кортен до Нова Загора. Там отглеждат общо десет сорта: Шардоне, Совиньон блан, Вионие, Траминер, Мускат, Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Сира и Пети вердо. В интервюто се споменават и някои подробности за новата изба, която ще се строи там. Ще се работи с големи, вкопани в земята, съдове от френски дъб и ще се използват кошови преси, които осигуряват по-равномерна и качествена екстракция. Като цяло остава впечатлението за един доста амбициозен проект по време на криза. Зад него стоят известните братя бизнесмени Ангелови. Имайки предвид, че с този проект се ангажира човекът, който стои зад успеха  на “Беса Валей”,  на този опит трябва да се гледа сериозно. Статията завършва с думите на Канев: “Впрочем заповядайте през 2012 г. в най-добрата винарска изба на България”. Както се казва: ще видим. Иначе  през последните години съвсем не липсват  и други амбициозни винени проекти в България. Като цяло смятам, че това е чудесно, защото то означава повече български вина, които се стремят към съвършенството,според както си го разбира всеки технолог и инвеститор. А за това дали тези различни разбирания ще намерят подходящите адресати сред любителите на виното,  за него не се съмнявам.

Към края на август, по-точно на 17^-ти , в няколко вестника едновременно („Телеграф” , „Класа” и „Монитор”) се появява името и мнението на Павел Чернев – кмет на община Сухиндол, който оптимистично прогнозира, че винарският бранш ще е в криза още една година. Заразен оптимизъм, гарниран с констатацията, че хората търсят или вино за 30-40 лв. или за 1.50-2.00 лв. Къде сме ние всичките, които търсим и намираме вино някъде по средата? Кметът явно не знае. Почти едни и същи думи и в трите вестника. Само в „Монитор” информацията е малко повече, но това не е за добро. Не знам какво да мисля за констатация като „Винарството се връща към първичното производство с малко съвременни машини и малки серии от бутикови вина”. Има и още, но не ми се цитира повече от уважение към читателя. Дано кметът да се е шегувал.В самото начало на септември се появяват две новини – едната важна, а другата не. Първата е, че за директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното е назначен Красимир Коев на мястото на Росица Горанова. Втората идва от Пламен Моллов: Вестник „Стандарт” го цитира на втори септември под заглавие „Залежават 2 млн. Бутилки”. Оказва се, че производители разполагат с толкова много непродадено вино от предишни реколти, че дори и един литър да не произведат тази година, няма да се усети липса на пазара. Потреблението е толкова свито, че производителите просто не могат да продадат това, което са произвели. Има ли смисъл, пита се, да продължават да произвеждат онова, от което вече има в такъв огромен излишък. Тази новина е важната и неприятната. За съжаление тя е само началото в черния ми списък.

Ето само част от заглавията:

„24 Часа” от 10.09.2009 – „Управата на най-засегнатия от кризата бранш предлага: ДА ПРЕВАРИМ ВИНОТО В БИОГОРИВА” – В статията пише, че изби обявявали нулева година, все едно се говори за средното образование. Големи изби ще правят 2009 г. вино само от собствени лозя, което напрактика убива лозарите и то не само за тази година. „Да пием родни еликсири” – отчаяно се провиква Пламен Моллов от страниците на „Стандарт” от 12.09.2009. Пак там на 14^-ти четем: “БРЮКСЕЛ ПЛАЩА ЗА ИЗКОРЕНЕНО ЛОЗЕ”. Не знам каква утеха е да ти платят тогава, когато слагаш кръст на поминъка си, но все е повече отколкото нищо. Цялата преса, която има отношение по въпроса, дава ясно да се разбере, че предстоят много, ама наистина много фалити на български лозари.

В цялата тази черна поредица от заглавия, изскача един много логичен въпрос: Какво става с гроздето, което винпромите не изкупуват дори на цена под неговата себестойност? Отговорът е прост: мало и голямо се заема да прави вино и ракии в домашни и не чак дотам домашни условия.  Много изби също се изкушават в тази кризисна ситуация на излишък от вино да бутилират без да плащат данъци. Това е сивата зона на безданъчните и неконтролирани от държавата алкохоли. Това значи и още по-ниско потребление на легалната продукция, която идва от избите, плащащи данъци. Държавата разбира се веднага вдига мерника на сивия сектор. Красноречиво заглавие в „Експрес” от 29.09: „ДЯНКОВ СЛАГА ДАТЧИЦИ ВЪВ ВИНПРОМИТЕ”. Да беше стъпвал Дянков във Винпром, едва ли би се хабил с подобни глупости. Помня преди време наивната идея чрез спиртомери на селските казани, държавата да контролира частното производство. Така или иначе всички колеги журналисти и всички не-колеги политици се възмущават от сивия сектор и му кроят шапка. На сивите българи обаче не им пука. Странно е също и колко безкрайна е човешката глупост в такива моменти. От няколко вестника като например „24 часа” от 30.09 разбираме, че според РЗС и по-точно според неговия лидер „Голяма част от българското вино и ракия не са от грозде, а от вносни спирт, дестилати и мъст, подобрители, ароматизатори и оцветители”. Представете си – намираме се сред море от евтино, непродаваемо вино и грозде, което никой не купува и което някои искат да обърнат на гориво, за да не са съвсем на загуба. И ето точно в този момент според г-н Янев някакви вредни елементи се набутват с луди пари за спирт (?) и материали от чужбина за да направят…. вино менте!!!

Настроението не се променя и през октомври:

„ЛОЗАРИТЕ БОЙКОТИРАТ ВИНПРОМИТЕ” – „Монитор” от 01.10.

„ИЗКОРЕНЯВАТ ЛОЗИ ЗАРАДИ НИСКИ ЦЕНИ” – Стандарт от 06.10.

„ЕСЕНТА НА ГОРЧИВИЯ ГРОЗДОБЕР” – „Дневник” от 07.10.

„ОБЩИНАР СИ НАПРАВИЛ НЕЛЕГАЛЕН ВИНПРОМ” – 24 Часа от 08.10.

„ИЗНОСЪТ НА ВИНО ЩЕ НАМАЛЕЕ С 60%” – „Пари” от 23.10.

Отделен е и въпросът за качеството на гроздето тази година. Ако човек чете вестници, ще остане с впечатлението, че то е страхотно. Това обаче съвсем не е така. На много места паднаха сериозни дъждове малко преди гроздобера, което много влоши положението.

Ще ми се да приключа с нещо оптимистично, но не се сещам за нищо подходящо. Някакви идеи?

Първото нещо, което се откроява е мащабното медийно присъствие на “Белведере България”, които стоят зад вината на “Катаржина Естейт”. Само ще припомня, че избата беше открита през септември 2007 г. с голям шум и дандания с участието на самия президент на републиката Гоце…., извинете Георги Първанов. Та от тогава Катаржина громи родния и чуждия пазар, за което и през изминалия месец свидетелстват родните медии. Вестник “Пари” от 04.06.2009, както и “Труд” от 05.06.2009 съобщават за сребърния медал, който виното Encore Syrah 2008 спечели на конкурса Syrah du Monde във Франция.

Вестник “Пари” публикува на следващия ден (05.06.2009 г.) обширно интервю с консултанта на избата Тиери Хаберер. Според него България има “огромен шанс” да успее на международните пазари и трябва да внедри американския стил на работа. Хъм! Не съм велик консултант и ученик на Мишел Ролан, но тези две тези ми се струват страшно съмнителни. Вина в стил  Нов свят с лопата да ги ринеш – и по-хубави, и доста по-евтини от нашите. Как тогава ще се наложим по този начин? Честно казано умът ми не го побира… Вероятно момчето има предвид, че „стил на работа“ е нещо различно от „стил вино“. Кой знае?

При всички положения обаче трябва да похвалим вестник “Пари” – колегите обръщат внимание на темата, макар и почти само за Белведере да пишат. Факт си е.  В брой 104 от 08.06.2009 г. вестникът пише за другото чудо на родната винена промишленост: Беса Валей, които станаха знаменити с прословутото Енира. Статията на Михаил Ванчев представя историята и нагласите на човека, който прави вината на Беса Валей – Александър Канев. Интересна статия. Г-н Канев казва някой неща, които е хубаво да се знаят от по-широката публиката, а именно че инвестициите в бранша започват да се връщат едва след 8-10 години здрава и УСПЕШНА работа и че всяка година вложенията са огромни (той твърди, че дават по 1 млн. евро годишно за технологии, бъчви и реклама). Не е като да забиеш лозова пръчка в двора, да си купиш няколко резервоара и бъчви и да чакаш парите от виното да завалят от небето.

Друга статия, но вече с доста въпросителни се намира пак, няма да повярвате, във вестник “Пари” от 12.06.2009. В нея Мария Добрева говори за Младеновата изба в Тутракан. От собственика Младен Михайлов с огромна изненада разбираме, че червените сортове не узряват добре в Северна България. Ох! Какво да кажем, освен да поднесем съболезнованията си към Вал Марков и Оги Цветанов. Момчета, пренасяйте се в Южна България. Как така не сте се усетили до сега, че правите вино с неузряло грозде!? Затова пък цената на еликсира от Младоневата изба е около 3.60 бутилката. Така пише в статията и ако не вярвате, ваш проблем…Причината за тази невероятна цена е не друго, а голямата добрина на собствениците, които искат и по-масовия потребител да опита хубаво вино от хубаво грозде. Хубаво е да срещнеш добри хора, които ти мислят доброто. Обещавам в скоро време да опитам от еликсира и аз, та да ми се прочистят и на мен чакрите и да стана един добър, добър.

Целият този добър оптимизъм потъва на 16.06.2009 когато “Телграф”, както и … “Пари” съобщават с прискърбие, че износът на вино през 2008 е спаднал с 22%, а производството е потънало с 11%. Това е шест годишен минимум. Кофти! Произвели сме (официално) 138 млн. литра, а сме изнесли 112 млн. литра. Може би това е причината “Белведере България” да преструктурират производството си и да изнесат другата си изба  “Домейн Менада” от центъра на Стара Загора към покрайнините на града. Според вестник “Класа” от 19.06.2009 г. момчетата са увеличили продажбите си с 35% само за първото тримесечие на годината. Браво!

Вестник Дневник от 22.06.2009  пише, че винарите се кооперират заради кризата. Става дума за “Винпром Русе” и “Домейн Менада” на Белведере. Първата ще бутилира част от виното на втората – вероятно заради преструктурирането на избата. От статията се разбира, че Белведере са във финансова криза от миналото лято и разпродават недвижима собственост. Русенци обаче се справяли учудващо добре на фона на общата криза в бранша. За невероятните приключения и успехи на Винпром Русе с повече думи пише и в “Дневник” от 29.06.2009 г.

Друга добра, по-конкретна и малко по-лесно обозрима за разсъдъка, новина стига до нас благодарение на “Труд” от 25.06.2009, където се споменава накратко, че “Тера Тангра” със своето Terra Tangra Single Barrel 2007 печели Citadelle Trophy на конкурса Citadelles du Vin във Франция. Хубава новина за едно хубаво вино.

И на фона на 138-те милиона литра вино, произведени миналата година, от “Труд” (25.06.2009) разбираме че това лято само около Бургас са открити над 2,5 млн. литра вино от “неизвестен” производител без документи и платен акциз. Евала момчета! За акцизите малко повече можете да прочете тук.

Общи предизборни приказки, но със силен дъх на вино могат да се чуят и от шефа на Лозаро-винарската камара Пламен Моллов, който беше кандидат за народен представител от листата на НДСВ. Беше.

И най-накрая от “Дневник” (03.07.2009) разбираме, че “Тодоров” инвестира в нови лозя и увеличава капитала в дружеството си. Е това не го разбирам. Бизнесът върви надолу, до миналата година избата беше на загуба и трябваше да си продава хотела в Брестовица и сега изведнъж в средата на кризата… успех! Дай боже всекиму.

Разбира се заедно с вестниците продължава да излиза и списание „Бакхус„, но с все по-малък обем, а темите, касаещи виното, напомнят все повече и повече за някое от безбройните „лайф-стайл“ списания, отколкото за специализирано издание. О! Бахус. Какво ти става по дяволите!? Класациите все още се държат или поне на пръв поглед. Последната е дело на Ясен Бориславов, Стоян Геров и Коста Канариев.