Списанието не парадира със своята задълбоченост, нито назидава вкуса на читателите. То просто показва и открива.  Връзката между текста и читателя се изгражда без авторитет и опит за надмощие, което я прави интелектуално честна и приятелска. Подобни връзки обаче са крехки и изискват внимание от двете страни. На добър път DIVINO magazine!

Вероятно някои от посетителите тук помнят добре шумотевицата около помпозно обявения конкурс за име на „новата“ изба на „Черноморско злато“. Впоследствие се оказа, че става въпрос не за нова изба, а за нова производствена линия в рамките на съществуващия в Поморие винзавод. След неколкократно отлагане всъщност конкурс не се сътоя. Не е в това проблемът обаче. Конкурси се обявяват и провалят. Това не е кой знае каква новина за отбелязване. Новината е в пълната липса на професионализъм и нека го кажа директно: в тъпотията от страна на организаторите, въвлечени в тази история.

Предполага се, че когато организираш подобно нещо, очакваш внимание от страна на медиите, които ще говорят за събитието, за фирмата, за виното. Дотук добре. Какво очакваш обаче, когато прекратяваш всичко, което си организирал, без да известиш някого и без да дадеш каквото и да е обяснение на хората, чието внимание си привлякъл, които са участвали в конкурса или са имали желание да го отразят в своите медии? И това при разпратени покани, прес-съобщения, назначена комисия, определена, отложена, отново определена и пак отложена дата. Преди седмици изпратих запитване до „Янев и Янев“ с надеждата, че ще получа някакво обяснене за тази… тъпотия.  И до момента отговор няма. Все едно нищо никога не се е случило, никога нищо не е било подготвяно или обявено. Питам се какво ли внимание от медиите ще очакват в бъдеще? И честно казано, направо, умът ми не го побира. Пак казвам: конкурси се провалят. Това не е голяма работа. Какво ти пречи обаче да изпратиш един имейл или да се обадиш по телефона с елементарна информация. А защо не и извинение? Вероятно въпросната PR агенция „Янев и Янев“ не е пряко отговорна за описваната тук тъпотия. Вероятно и те са в неудобно положение. Факт е обаче, че те не могат да излезнат от него, което би следвало да им е работата. Факт е, че са част от тъпото. Питам се и защо никой журналист не реагира досега? Преподавам философия на студенти по PR в НБУ и мисля, че имаме казус за курсова работа през следващия семестър. Мисля, че студентите ще се забавляват. И за да не бъда голословен, ще приложа тук последното прес-съобщение от „Янев и Янев“. Ако искате, обадете се и ги питайте за „Лъжливото овчарче“. Може да чуете интересна версия на приказката. Аз вече питах, но както казах по-горе, отговор така и не получих.  Съобщението по-долу е от 31 май т.г.

Колеги здравейте, с известна доза неудобство и огорчение искам да ви съобщя, че дългоотлаганото събитие за награждаване на победителите в конкурса за име на микровинарната на Черноморско злато няма да се състои. В рамките на тази седмица ще изпратим прессъобщение, в което ще обявим имената на победиелите в конкурса, както и името с което ще се назовава микроизбата занапред. Все пак планираме да ви заведем в Поморие, за да видите микровинарната, но за да не ставам като „лъжливото овчарче“ ще се въздържа от подробности на този етап Поднасям поредното си извинение и оставам на разположение за въпроси. Пожелавам ви един страхотен и изпълнен с хубави новини ден,   Vessela Nikova
Janev & Janev PR Agency
Todor Stoyanov Str. 17
Sofia 1113
Phone/Fax:
8700 519
8702 102
8700 641
8700 673

Ето и повече подробности около събитието:

GAT 2011 PressRelease 29.03.11

GAT 2011 – Press Info Wineries and Guests

Бих искал да насоча вниманието към последната статия на Иван Бакалов по повод „Винария“ 2011. В нея се обръща внимание на нещо, което плаче за коментар и анализ: Вино за 6 лв. бутилката получи „Златен ритон“. Това е факт, който трябва не просто да се отбележи. Той провокира  размисъл и много бих искал да се чуят повече мнения както за награденото вино, така и за оценката, която дегустаторите са дали. За сега не мога да дам свое мнение за самото вино, тъй като не съм го опитвал. Фактът обаче спокойно може да се определи и като скандален. Ако бях енолог, който се опитва да гони качество (това винаги е свързано с високи разходи, а оттам и цена), бих се запитал: „Какво правим и за кого го правим?“. Златен ритон за вино от най-ниския ценови клас е аномалия. Това е все едно куца баба с бастун да надбяга Бен Джонсън на 100 метра спринт. Късмет, случайност или излагация?