Тициан рисува творбата си между 1523 и 1526 г., и според философа едва ли има по-оптимистична картина. Тук се изобразява тържеството на мига, моментното удоволствие, което като виното се разлива свободно в спрялото време, застинало във вечността на СЕГА, без да се интересува нито от миналото, нито от бъдещето. Цялата жизненост на Ренесанса е побрана в тези образи.

По-късно Рубенс прави свое „копие“ на тази картина.

Освен копието, той също използва темата доста често и на различни места. Интересна е неговата „Вакханалия“ от 1615 г.

„Вакханалия“ на Пусен е рисувана около сто години след Тициан (около 1631-1633 г.) и съответно показва съвсем различна атмосфера. Ренесансовият оптимизъм е отминал и човекът вече не е способен да задържи мига на удоволствие в едно вечно и прекрасно настояще. Дошли са отрезвяването и махмурлукът. Затова в картината вакханалията не е човешка, а божествена. Ортега-и-Гасет нарича Пусен „романтик на класическата митология“. Картината изобразява вакханалията не като човешки празник, а като божествено ежедневие. Това е един свят, в който няма махмурлук и тежко пиянство. Няма обаче и хора.

Последната картина е от същия период (1629 г.), но е рисувана от испанец – Веласкес. За нея философът казва: „Не съществува в картината друго освен това, което може да се види и да се пипне. Няма богове.“ Тук божествената напитка е изцяло принизена до човешкото, няма вакханалия, безкрайност, романтизъм или митология. Има пиянство и подигравка. В известен смисъл картината показва началото на една промяна в културата на виното, която в своя край ще превърне пиещите от вдъхновени почитатели на Дионис в обикновени пияници. Не случайно името на тази творба е „Los Borrachos o El Triunfo de Baco“ – „Пияниците или Триумфът на Бакхус“.

Едва ли във векът на комерсиалните образи и рекламата е останало много от ренесансовата божественост по отношение на виното и неговото място в културата. И все пак, ако вярваме на испанския философ, то е вечна тема. Ето защо рано или късно ще видим неговия образ по различен начин. Ще ми се да мисля, че вече сме започнали да излизаме от иначе симпатичния, но архаичен образ, който например Чудомир ни поднася в една от типичните негови картини – „В кръчмата“.

Подканям любезния читател сам да открие съвременните образи на виното, отвъд сферата на рекламното съдържание и комерсиалните картинки. Така той ще може най-добре да си отговори дали те му показват нещо интересно за времето и нравите, в които живеем.

Част от този текст е отпечатан в бр. 102 на списание БАКХУС. Публикувам го тук с любезното съгласие на редакцията, за което им благодаря.